Димитър Маринов - eдин актьор на 175 години

Ирина Иванова 26 June 2018

Снимка: личен архив

 

В момента денят ми минава в репетиции с гимназистите за спектакъла. Когато не съм на кастинг или снимки, си седя вкъщи, пия кафета, пуша цигари, нахвърлям някакви идеи.

Никога не съм спортувал, никога! Като бях дете, ми забраняваха заради цигуларските ми ръце. Вярвам, че Господ ми е дал това тяло, за да живея добре в него, а не да го тормозя с фитнес. Американците излизат от фитнеса изпотени, съсипани, пият една кофа страшно полезна гадост и на 45 години вземат, че умрат от инфаркт. Аз тичам само когато ме гонят. Храня се по начина, по който баба ми ме е научила – всичко се изяжда без коментар: супи, чорби, курбани, пръжки с лук. Не ям скариди и друга... котешка храна. Пия кока-кола, ям чипсове, Макдоналдс... Не пазарувам в магазини за здравословни и био храни. Но през последните 21 години не съм мръдвал от 71 кг. Обичам да готвя вкъщи. Брат ми (от втория брак на майка ми) е майстор-готвач в Берлин, а аз съм готвач по любов.

Със семейството си

Не искам да съм от онези досадни чичковци и дядовци, които само говорят: „По наше време... “. Днешните деца си имат свой собствен свят и той е прекрасен. Аз обаче искам и на учениците, и на синовете си да им дам и друг поглед, и друга гледна точка. Най-важното е интелектуалното образование, да имат самочувствие, да открият себе си. В САЩ системата е много страшна – учат децата КАКВО да мислят. Аз се опитвам да ги науча КАК да мислят. Това е моят метод.

През 1997 г. осиновителката ми почина, беше на близо 90 години. Върнах се за погребението и разбрах, че междувременно тя е била подведена и изнудена да подпише фалшиво завещание за мен, под влияние на роднини. Така че аз нямах тук вече нито дом, нито нищо. София ми се видя мръсна и занемарена. През 2016 г. се върнах отново, този път, за да снимам филм – „Снимки с Юки“ на Лъчезар Аврамов, сина на Богдана Карадочева. Събрахме се със състудентите и приятелите ми от ВИТИЗ – Лиза Шопова, Христо Шопов, Койна Русева, Стефан Денолюбов и останалите, без Мариус Куркински...

Още не съм водил Джени и децата в България. Обичам да казвам, че бих се завърнал, но когато и България се върне“.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Лора
12 February 2019, 20:17

Уникален човек! Респект и адмирации.

ТВОЯТ КОМЕНТАР