Джени

„Работата никога не ме е плашила – работил съм години наред по 18 часа на ден. А имах период, в който след 14-часов работен ден отивах на нощни уроци по английски език. Америка не е за всеки. Или идваш и ставаш част от тази държава, или си тръгваш. След като си решил – си го направил в името на нещо. Затова никога не забравяй „нещото“. Аз съм американски гражданин. Аз съм американец!

Дженифър, жена ми, е типичната американка от малък град в Мичиган. Завършила е икономика, една година е работила в Белия дом и цялата й идея за света винаги е била да стане главен счетоводител икономист. Обаче дълбоко в душата й винаги е звучала думата „театър“. Запознахме се през 1999 г. Тя се беше установила в Карлсбад, което е в окръг Сан Диего и е нещо като световната столица на голфа, уникално място – чисто, спокойно, на брега на океана, нулева престъпност. По това време аз, 38-39-годишен, наскоро бях излязъл от много тежка връзка с българка, приключила с отвратителна раздяла. Бях продал целия си бизнес – кетъринга „Балкан“, кафето – и бях започнал да преподавам актьорско майсторство в университета в Сан Диего. А там имат програма – уъркшоп за аматьори, които искат да станат актьори. Аз водех тази програма и двама от моите студенти ме попитаха за частни уроци. И там се появява Дженифър – една от многото. С 10 години по-млада от мен. Искаше да знае, да чуе от мен: става или не става за актриса. На четвъртия урок й казах, че не става. След един месец я гледах в един спектакъл... Тя е забавна, интересна, но не е актриса по душа. Друг манталитет е. Та след този спектакъл с Дженифър се срещнахме в тарапаната и тя ми каза: „Ти вече не си мой учител. Бих искала да те опозная“. Беше много приятно и започнахме да излизаме. На третата ни среща й посочих огромния надпис „25-и юбилеен сезон“ върху фасадата на репертоарния театър на Сан Диего (Упи Голдбърг е започнала кариерата си там) и й казах: „Аз ще съм част от този сезон“. А на Дженифър казах: „Не съм влюбен в теб, но имам уникалното усещане, че ти ще си майката на децата ми“. На следващия ден заживяхме заедно в едностаен апартамент в центъра, а през онзи сезон имах три роли в този театър“.

Това не е пъпна връв, това е българско момче

„Година по-късно си купихме собствен апартамент, а Дженифър, която е четирикратен шампион по спортна гимнастика на Мичиган, започна две работи едновременно – треньор в най-големия аеробик център и счетоводител.  

После си купихме и къща в Кенсингтън, който е нещо като Бевърли Хилс на Сан Диего. Кариерата ми тръгна. През 2003 г., точно на Нова година, се оженихме – в двора на лелята на Джени. Тогава българското ми семейство за първи път дойде в Америка. Построихме циркова шатра, дори в един момент се облякохме като клоуни, имахме джаз трио. Игор Куценок, бившият съпруг на актрисата Мариана Димитрова (която по-късно приключи трагично живота си със самоубийство – б.р.) свиреше на пиано и китара. Много весела сватба беше. След две години се роди синът ни Йордан, въпреки че преди това месеци наред ме преследваше кошмарът, че чакаме дъщеря. Отиваме на един от последните видеозони преди термина и лекарката казва: ааа, това сигурно е пъпната връв! Викам й: не е пъпната връв, това е българско момче!

Жена ми каза, че иска да дадем българско име на бебето. Аз през живота си баща не съм имал, затова кръстихме детето Йордан – на рождената ми майка.