31 октомври 1984 г. Индира Ганди става както обикновено в 6. Медитира – както всяка сутрин. Заедно с йогата, която практикува от години, медитацията й помага да запази присъствие на духа и в най-критичните ситуации. А критични ситуации в Индия дал бог – Кашмир и Пенджаб се раздират от насилие и религиозни борби, пакистанците взривяват автобуси и влакове, народът й гладува и се избива, а светът сякаш се срива...

За своите 66 години тя изглежда в отлична форма. Никога не е пушила, храни се оскъдно с проста вегетарианска храна, живее като аскет, а на приемите вдига наздравици с оцветена вода. Лицето й е изпито и набраздено от годините, а тъжните й черни очи са загубили блясъка си. Индира смята, че човек „не трябва да носи душата си на ръкава“, но мъката сякаш струи от нея. Погребала е тримата най-скъпи на сърцето й мъже – баща си, мъжа си и любимия си син.

Облича шафраново на цвят копринено сари, слага голям мъжки часовник на ръката си и докато закусва, преглежда пресата. След това се оставя в ръцете на двама гримьори. Предния ден се е върнала от ашрам в Кашмир – да търси утеха и съвет от своя духовен учител. Той я пита дали ще дойде след месец на една церемония. Ако съм жива, отговаря тя. А гуруто прави в нейна чест пуджа – ритуал за изчистване – и поставя карминена точка на челото й, знак, че е целуната от боговете. Карминената точка в онази съдбовна сутрин си е там и гримьорите внимателно я заобикалят.

За 9,30 е предвидено интервю с един от любимите й актьори – Питър Устинов, който прави документален филм за ВВС, посветен на Индира Ганди.

В 9 ч. тя се отправя по алеята, обвита в глицинии, която свързва резиденцията с офиса й. До нея върви, носейки чадър над главата й заради силното слънце, един от телохранителите й, след тях са друг телохранител и личният й слуга. В края на алеята стои Беат Сингх, личен бодигард от четири години. Когато стига до него, Индира се усмихва и събира ръце за поздрав. А Беат изважда револвер и стреля три пъти в нея. Бодигардът отзад също стреля в нея още 16 пъти. Индира Ганди умира на път към болницата, но въпреки това я оперират цели 4 часа.

1. Неру

„Ние сме кашмирци…“ – така започва биографията на Джавахарлал Неру, политикът, изиграл ключова роля за независимостта на Индия и станал по-късно неин премиер. В Кашмир започва и завършва историята на неговата дъщеря – Индира Ганди. Тя, която е родена принцеса – според кастовите деления в индийското общество в миналото – и която никога не е имала собствена къща, винаги, при всяка драма в живота си е бягала тук, в планините на Кашмир, да търси утеха, отговори, вдъхновение. Прапрадядо й е бил от кастата на брамините, владеел персийски, санскрит и хинду. Дошъл от безплодната равнина и се заселил в приказно красиво селце в подножието на Хималаите. По-късно императорът го взел в своя дворец в Делхи и му подарил къща на канала на реката.

Думата Неру идва от старата индийска дума за канал. Бащата на Неру – Мотилал – напуска селцето, изучва се за адвокат и се установява в Алахабад. Къщата, която построява там, е първата в града с течаща вода и електричество, с конюшня, тенис-корт, басейн, парк, множество слуги, които неуморно лъскат севърския порцелан... След посещение в Европа Мотилал се връща с кола, първата в градчето, и при това – с шофьор чист англичанин! Гувернантките на децата също са англичанки. Съгражданите му шушукат, че шиел костюмите си на Севил Роу в Лондон, че готвел християнска храна и дори ядял месо! Жена му обаче носи сари, къпе се в Ганг, храни се на пода с пръсти и е вегетарианка. Наистина е странно, че синът на Мотилал – Джавахарлал Неру, роден в това имение, е бил изключителен аскет. Същата философия на аскетизма споделя и внучката на Мотилал – Индира. Вероятно заради огромното влияние на семейния приятел на Мотилал – Махатма Ганди.

Неру, както и Махатма Ганди, завършва право в Кеймбридж. Също като Ганди го сгодяват за 12-годишна и когато тя става на 16, го женят. Ето я и рядката сватбена снимка на Джавахарлал с Камала: тя гледа като подплашено сърне, в пъстро индийско сари, с тежки нанизи около шията, китките и глезените, той – в костюм. Странен меден месец прекарват двамата. Тя – в имението на Мотилал, наречено Ананд браван, или Къщата на щастието, той – на трекинг в Хималаите, където едва не загива, падайки в пропаст.