Алпийската прегръдка на Италия и Франция

Снегът в най-високата част на Европа покрива баражи, тунели, подземни лаборатории, епизоди от Пуническите войни, 125 км стръмни, широки и дълги писти и ресторант, където ви обслужва истински шерп от Непал, покорил седем пъти Еверест

Милена Димитрова 14 February 2018

Вал Сени

Снимка: туристически пресофиси

 

И на други места по света сме прегрешавали да караме в сняг пудра, да порим до пояс в девствения бял пух и да чертаем серпентини с феерични опашки. Във Вал Сени обаче това е законно призната авантюра при всяка порция нов сняг. Мало и голямо се рови в необработените писти. Скиорите потъват до гуша в пудрата. Размахват ръце, изтръскват глави, изправят се и пак изчезват, пак се търкалят под облаци от бял брокат. На другия ден същите траектории ще бъдат грижливо отъпкани от ратраците, плисирани и сресани „на вафлички“. Лети се бързо и скоростта носи друг тип наслада.

И за добри спускачи, и за начинаещи скиори е достъпно и позволено да „орат“ в пухкавия нов сняг. Поради особения му фирн (зърнеста структура) единствено тук пресният сняг е като италианско джелато, сравнява планинският водач Слай. Представя се като Силвестър Сталоун, но на якето му от националното ски училище на Франция е избродирано името Сибилай. Стори ми се като нашия Шибил, в Алпите това също било старинно момчешко име. Опитно френско ухо долавя в местния говор италиански интонации, неизбежни, понеже всички говорят и двата езика, стараят се и на английски.

зъбът на Амбен се вижда страховито още от лифта при връх Мет

Сменяйки кабина, лифт, друга кабина и още два седалкови лифта, стигаме до почти трихилядния връх Мет. Под него личат срутени лавини, а по съседните склонове се виждат гнездата с детонаторите, задействани дистанционно.

На стотина метра след лифта ни заслепява величествена панорама: замръзнал язовир с размер на цяла котловина е обграден, даже обсаден от още стотици върхове и бодящи небето скали. Като в триизмерна картичка няколко облака са се наместили над покритото с лед и сняг водно око, в средата на декора с планините. За наблюдение на природното великолепие над пропастта е надвесена платформа със стоманени въжета. И също както от покривите на парижките забележителности, и тук има табелки накъде какво се вижда. В „Балдахина на върховете“ (Canopée des Cimes) грижливо са изписани посоките и имената на планинските гиганти. Площадката виси над бездната, но тя е прекалено широка, за да се сравни с циркус.

Вместо да враждуват, през 1880 г. италианци и французи се договарят и съвместно прокопават язовира за снежните води. През най-ниската точка минава прекият път за Торино. Отвъд баража в четирите посоки е омагьосващата гледка на цели армии от зъбери. На североизток са италианските върхове, които разпознавам после и върху картата: Левана, Камарела, Цантелейна, Голямата рижа игла, Малкия Сан Бернар. В следващото подножие на Балдахина от френската страна се различава стара казарма, над нея се открояват трите остриета на Зъба на Амбен – (Dent d’Ambin). На юг върховете полягат, смекчават формите си и между тях ясно се различава по-широк проход, изиграл знаменита роля два века преди Христа.

Страховитият пълководец Ханибал пресякъл през този проход Алпите начело на армия, яздеща слонове, през 218 г. пр.н.е. и това било началото на Втората пуническа война, която Ханибал от Картаген повел срещу Римската империя, за да й отнеме териториите над Средиземно море. Стратегът атакувал през Галия с идеята пътьом, ан пасан, да подчини десетките племена, обитаващи днешна Испания и Италия, да намери сред тях съюзници и да увеличи войската си.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР