Как създадохте винарната с красивото име Villa Daros?   

Аз и моята съдружничка Емилия Илиева наследихме тези голи земи от нашите бащи през 2016 г.  Дълго време от различни страни посредници и инвеститори ни ухажваха за тези над 210 дка за изграждането на фотоволтаичен парк, тъй като мястото е наистина подходящо. След близо две години размисли, с Емилия предпочетохме предизвикателството и традицията пред икономическата перспектива. Според различни източници в околието на падината (местността на нашите масиви) се е отглеждало грозде по време на Царска България. Аз смея да твърдя, че това се е случвало и много векове преди това.

Обикновено зад виното стоят лични истории. Повдигнете малко завесата към тях. Какво се крие зад „страстта на две семейства да развиват района на Кресна“?

В продължението на пър-вия въпрос и като отговор на въпроса защо избрахме романтиката пред потенциалните бързи финансови резултати – тъй като и двамата сме дългогодишни италиански възпитаници, Емилия е учила в Италианския лицей, а аз прекарах близо 17 години от живота си в Италия. Дори подсъзнателно след толкова години там, няма как да не се влюбиш в този божествен еликсир. Поради тази причина още преди да предполагам, че животът ще ме насочи към виното, изкарах няколко сомелиерски курса в Италия и в България, подтикнат от чисто любопитство. Освен почитател и вече производител на вино съм и голям фен на историята, а виното е неизменна част от нея. Замислете се само за тракийския култ към виното. Траките  са известни с почитта си към бога на виното и винопроизводството Дионис (или Бакхус в римската митология). Те вярвали, че виното е истински дар от боговете. Да не говорим за толкова ритуали, свързани с пиене на вино по време на многобройни пиршества. Признавам си, че има определена нотка мистичност, която открай време възбужда сетивата ми.

Усещам, че сте късметлии да наследите земи точно тук. Какво правят с гроздето земята и слънцето в района на Кресна, което не успяват на други места?

Да, чудесно е, че корените ни са от тази земя. Може да се каже, че голяма част от работещите на терен са от семейството – нещото, което ни дава допълнителна сила да се развиваме и да не се отказваме. Друго впечатляващо е невероятният тероар, с който мястото разполага. Дълго време бяхме консултирани от Алесандро Спатафора (доайен в тосканската винена действителност), който след детайлно проучване на почвата и климата сподели, че тероарът е съпоставим с такива в Италия, които са дали на света едни от най-великите червени вина. Климатът в региона на Струма е средиземноморски, като лятото е горещо и сухо, а зимата е мека. Разликата в дневните и нощните температури и песъчливата почва създават идеални условия за отглеждане на различни сортове грозде – и международни като шардоне, каберне совиньон и мерло, и традиционни български като Мелник и Сандански мискет.

Как направихте селекцията на сортовете?

Засега разполагаме само с международни сортове (каберне совинъон, каберне фран, сира, мерло и санджовезе). Както разбрахте – не обичаме лесното, заради това първоначалната идея беше да докажем, че в България може да се отглеждат някои от големите благородни червени сортове, като каберне совиньон и сира например, без да отстъпваме по вкус и качество на Франция и Италия. Почвените специфики също така ни подтикнаха в тази посока. Единствената грешка, ако така мога да се изразя, бе, че се отдалечихме от местните сортове, а някои от тях имат наистина огромен потенциал. В момента сме в процес на засаждане на Мелник 55 и Сандански мискет.

Кои ваши вина са ви най-голямата гордост?

Със сигурност голямата ни сила е в червените вина. Имаме страхотно мерло без дъб и 2022, и 2023, с огромен потенциал за отлежаване, същото мога да кажа и за сирата. Друго много предпочитано червено вино от нашите клиенти е така нареченият RedBlend (купаж от каберне совиньон, каберне фран и сира). Но въпреки всички тези червени етикети, най-продаваното ни вино за миналата година е Розе Санджовезе. Най-вероятно поради два фактора – сорт (рядкост за розета в България) и етикет.

Етикетът със сърцето! Разкажете ми повече за това вино – Розе Санджовезе.

Историята показва, че понякога във виното и не само, случайността води до изненадващо добри резултати. С тогавашния ни дизайнер Данчо Желев (който се слави с отличната си работа) бяхме седнали на една маса и мислехме различни варианти за етикет. Говорехме за любовта към виното и това, което земята ни дава. Самото ни име е взето от латинското DAROS (да дадеш). Точно тогава от външната страна на прозореца до нас се залепи едно дете, погледна ни и направи знак на сърце с двете си ръце. Решихме, че е знак от съдбата, и избрахме да създадем този етикет. До ден днешен във всеки етикет се следва линията на сърцето, дори с новите дизайни на Деси Средкова, която не искаше да прекъсва тази концепция. А санджовезе е сорт, който аз лично обожавам за сухи червени вина и розета. Мисля, че освен нас още 2 или 3 изби в цяла България проявяват дързостта да рискуват с такова розе, и смятам, че се получава.

Вече се строи самата изба. С какво ще изкушите почитателите на виното?

Да, от миналата зима се строи самата изба, която е отделена от производствената част. Надяваме се до края на тази година да посрещнем първите си гости. Предвиждат се офис, фирмен магазин, дегустационна, бъчвено помещение и ресторант. Всичко това на първия етаж. На горното ниво ще има 3 апартамента и 6 двойни стаи, а на третия етаж – панорамна тераса с гледка към Пирин планина и цялото Кресненско дефиле. Магично е! Надявам се с предвидената вертикална планировка да допринесем за още по-впечатляващо преживяване.

И макар че вече предусещам какъв ще е отговорът, все пак ще ви попитам – френско или италианско вино?

Както сама се досетихте, леко съм пристрастен. Но за мен вино, по-рубинено от Бароло, по-меко от Амароне и по-благородно от Сасикая не съществува на този свят. Италия завинаги!