Нели Ангелова е съвършеният пътешественик-гурман. Тя тръгва за някъде, за да засити сетивата си с локалните вкусове, и най-вече да усети сладостта от посветеността и сърдечната отдаденост на местните към изкуството да живееш. Ето защо напълно обяснимо е, че e влюбена във Франция. И че се връща там пак и пак. В Долината на Лоара тази зима беше за първи път. Резултатът – влюбването е още по-дълбоко.

На път за срещата с Нели, след връщането ѝ от Долината на Лоара, много си мислех как точно ще започне нашият разговор. Познавайки я, очаквах неочакваното. Така и стана. Започнахме с… Робърт де Ниро и Ал Пачино. „Винаги много съм си мислила за Италия и Франция. Те са моите дестинации. И съм се чудела коя ми е по-любима. Но въпросът е малко като кой е по-добрият – Робърт де Ниро или Ал Пачино. За себе си нямам категоричен отговор.“

И все пак усещам, че Франция е кралицата, владееща сърцето ѝ. Как иначе да е, след като самата Нели казва: „Изпадам в нирвана, когато проследявам всякакви важни и маловажни неща, които французите правят с храна. Другото нещо са техните кройки. Забелязала ли си колко различно кроят?! И как стоят техните дрехи? Дори и неща, които сами по себе си не харесвам – като „Ситроен“, в „Полицаят и полицайките“ тази кола завладява сърцето ми.“

И тук следва нещо наистина много в стила на посвещаването на дълга към удоволствието, а именно решението на Нели за всеки свой рожден ден подаръкът ѝ да е вечеря някъде във Франция. Така, след напасването на графиците, а за нея това не е лесна работа, защото е мениджър в международната компания „Нестле“, успяват заедно със съпруга ѝ и сина ѝ да пристигнат в Долината на Лора през януари. Ето го и отговора на въпроса ми: „Защо през януари, градините на замъците не са ли много по-красиви през май или юни?“. Нели препоръчва този период за пътуване дотам, защото е спокойно, не се редиш по опашки да влезеш в замъците и не си в тълпи из парковете, времето е меко, може леко да вали, но не пречи на разходките, а градините, макар и без нацъфтели цветя, са много зелени от влагата, от която и каменните статуи и орнаменти са покрити със сочно зелени мъхове.

Уж случайно, но може би с интуицията и нюха на истински пътешественик-гурман, откриват в Booking шатото, в което ще отседнат. То ще превърне преживяването им в огромната, великолепна вилна зона на крале и кралици, каквато е Долината на Лоара, в пиене от животворния извор на местните вкусове през една вдъхновяваща лична история. 

250-годишното шато се оказва собственост на млада семейна двойка с малко момиченце. Той е специалист по информационни технологии, тя – човешки ресурси. Решили, че повече не искат да живеят в малкия си апартамент в Париж, продават и с парите си купуват въпросното шато на 10 км от Амбоаз, където е прословутият замък на Франсоа Първи и където през 1519 година умира геният Леонардо да Винчи. След двегодишна реконструкция новите собственици на шатото успяват да комбинират красивото наследство – огромните старинни огледала и камини, с модерния комфорт.      

„Невероятно изживяване имахме в това шато. За мен личната история на тези двама души, на възраст под 40 години, е пример как местните се грижат за историята. Не с някаква маниакалност – видиш ли, това е мисията ми, а естествено, с наслаждение. За пореден път имах усещането и че всеки французин се е родил шеф, сомелиер, с тънки познания за сервизното обслужване. За пореден път се насладих на това, което някои биха нарекли „деспотизъм на масата“, но за мен е истинско удоволствие – как се избира вино за вечеря. Как се мисли. И макар че той е IT специалист, а тя HR, при тях не можеш просто да си поръчаш вино. Шатото предлага вечеря, менюто е прецизно направено от двама шеф-готвачи, а двамата домакини също толкова прецизно го изпълняват. Първо казвате какво сте избрали за вечеря, понякога различните поръчки – да речем телешко и риба с маслен сос, са предизвикателство, когато трябва да се комбинират с една бутилка вино, така че да пасва и на двете блюда. После повеждате разговор за предпочитанията ви и вкусовите ви специфики. Това са разговори, уменията за които са предавани от поколение на поколение. И винаги са провеждани с удоволствие.“