Обичам Венеция през зимата. Венеция – няма да казвам повече. Вече знаете. Отдъхваща между поредното биенале и карнавала в края на февруари, това е любимото ми време да бъда тук. Въоръжен с изтъркано копие на „Воден знак“, чудесна поема на Йосиф Бродски за Венеция през зимата, препрочитам този по-скоро емоционален, отколкото практичен наръчник, наслаждавайки се на поредното ристрето, заедно със завърналите се по кафенетата местни.

Mрез този месец градът взима глътка въздух, потъвайки под собствените си води, а не под тежестта на еднодневните туристи. Във Венеция има неща, които се случват само през зимата. Ако искате да разберете истинската магия на лагуната, трябва да сте тук сега. Този град не е просто романтичен, той е самата любов. Името действа като заклинание, събуждайки мечти, от които всички ние имаме нужда. Да се изгубиш тук е даденост. Да се намериш – зависи само от теб. Ако пътуването беше религия, Венеция щеше да бъде място за поклонение.

След ароматното събуждане в Torrefazione March – оживен бар, в който венецианците пият кафе от 30-те години на миналия век, и подкрепен от отсрещната занаятчийска джелатерия с дебел резен панетоне, пълен с две щедри лъжици сладолед, започвам да кроя планове за обяда и вечерята. Докато мъглата се надига от Адриатика, се разхождам по крайбрежието на Джудека, където границата между настилката и водата е неясна и двете напълно се сливат в далечината. Наслаждавайки се на единствения звук от собствените ми стъпки, се отправям към алеите зад пазара Риалто, където ще се смеся с местните и ще похапна чикети – закуска с големината на ордьовър, в традиционните венециански барове бакари. Тук ще опитам и черна полента с baccala (разбита риба треска) в любимата ми остерия Bancogiro.

Още от сутринта мисля къде ще отида на вечеря. Венеция е трудна. Макар това да е сезонът с най-лесните резервации, трябва да се внимава, защото тя неведнъж е била сцена на много италиански кулинарни убийства. За начинаещите ще мине време, докато разберат каква е разликата между гондола, вапорето и трагето. И дай боже да не го разберат по трудния начин.
От 1987-а Al Covo е нарицателно за отлична и изключително компетентна кухня. Храната е твърдо привързана към венецианската традиция, но не толкова, че да не може да бъде адаптирана към модерните вкусове. Отдадеността на собственика готвач Чезаре Бенели към снабдяването с най-добрите местни продукти е легендарна.

La Zucca („Тиквата“) предлага романтична обстановка и едно от уникалните менюта в града. Зеленчуците тук играят важна роля, но ротационното меню включва и сочни специалитети като печен заек с кестени и рикота. Резервациите са от съществено значение. На финала на забравяйте домашно приготвената крушова торта с джинджифил.

Grancaffé Quadri е икона на площад Сан Марко от 1775 година. Ресторант Quadri над кафето, управляван от местните братя Алаймо, със звезда „Мишлен“, е претърпял лифтинг в ръцете на дизайнера Филип Старк и е място, което горещо препоръчвам. Полилеи от муранско стъкло осветяват стени, покрити със създадени от местни майстори впечатляващи текстили. Разкошните трапезарии с изглед към „Сан Марко“ биха били достатъчна причина да сте тук, но и вдъхновеното от сезона пeт- или осемстепенно меню абсолютно си заслужава.

Antiche Carampane – няма повърхност в този ресторант, която да не е покрита с нещо. Бутилки вино, стари снимки, табели, рекламиращи многобройните му отличия. Тук вечерящите лакът до лакът гости (винаги е претъпкано) се наслаждават на изкусно представени пресни морски дарове, идващи от малка, но добре оборудвана кухня. Смятам, че оживената трапезария е половината от причината да сте тук, но ако искате повече пространство, опитайте се да вземете места в градината.

В сърцето на Венеция, само на няколко крачки от „Сан Марко“, Bistro de Vinise е ресторантът, който никога не ме е разочаровал през годините. Тук се предлагат интерпретации на ренесансови рецепти, адаптирани към съвременния вкус в среда, вдъхновена от великолепието на Серениссима (средновековното име на Венеция). Златните класики, присъстващи в най-важните кралски банкети от миналото, като ястия с бял труфел, сурови риби и стриди, както и една от най-компетентните винени листи в града са част от преживяването.

Венеция отказва да ви позволи да не я харесвате. Географски абсурдна, трансцедентна, почти болезнено красива и хипнотизираща със залези в палитра от портокали и рози, съпроводена от саундтрака на моторни лодки и пеещи гондолиери, тя е мястото, от което всички имаме нужда и към което все по-често се завръщаме.

Spaghetti Kitchen препоръчва

Bancogiro - https://www.osteriabancogiro.it
Al Covo - https://ristorantealcovo.com
La Zucca - https://www.lazucca.it
Grancaffé Quadri - https://alajmo.it/en/pages/homepage-grancaffe-quadri
Antiche Carampane - https://www.antichecarampane.com
Bistro de Venise - https://www.bistrotdevenise.com