По какво може да се познае, че сме близо до бърнаут?

От моя опит, когато човек разбере, вече е късно. Процесът е започнал поне няколко седмици или месеца преди това, съпроводен най-често с желанието да се докажеш, да постигаш по-далечни и по-високи цели. То е първият сигнал за бърнаут. Вторият е много усиленото работене. Тоест от 9 до 21 ч., което минава до посред нощ, след това включва уикендите, ваканциите. Започваш да неглижираш себе си, да не обръщаш внимание на нуждите си. Спиш по-малко, пропускаш хранения. И за мен най-сигурният знак, че съм преуморен и прегорял е, когато близки или колеги имат проблем и искат да поговорим как биха могли да го решат, а аз казвам: „Не сега! Имам много работа. Много съм зает.“ По-нататък следва депресия и пълно изтощение.

Какво да правим, когато осъзнаем, че сме прегрели?

Първо да преподредим приоритетите си, да намалим източниците на стрес. Да преразпределим задълженията си, да ги редуцираме... Да си поставим по-малки задачи. Когато прегаряш, губиш представа кое е важно, защо работиш, защо живееш, защо си в това семейство, защо си с тези приятели. Хубаво е да си зададеш по-съществени въпроси, за да можеш да излезеш от маловажните неща. И последното е да си дефинираш умствени, физически, емоционални и духовни граници, извън които не трябва да излизаш, за да не си причиняваш стрес.

Каква е връзката между бърнаута и алкохола?

Алкохолът замъглява бистротата в осъзнаването на реалността, успива възприятията. В по-напреднал етап на бърнаут може да маскира симптомите, да попречи да си осъзнат, да се самонаблюдаваш и да осъзнаеш какво се случва с теб. Тогава хората започват да пият, да пушат и да се държат рисково, правят го като самозащита. Нищо не ги удовлетворява, не ги прави щастливи. Но не разбират, че се потапят още повече в проблема и маскират това, с което трябва да се справят, не осъзнават какво се случва с тях. Мислят, че е слабост, чужда грешка, болест или случайност.