Хамза Кан e американец от индийски произход. В превод името му означава „Цар Лъв“. Хамза беше в България, за да представи наскоро излязлата си книга, чийто превод се очаква и на български, The Burnout Gamble (Играта с професионалното прегаряне), и да проведе семинар на тази тема. Той е специалист по стратегически маркетинг, предприемач и мотивационен лектор. От лекцията му стана ясна необходимостта от въвеждането на програми за превенция на синдрома на професионалното прегаряне (бърнаут). Оказва се, че според Световната здравна организация глобалната икономика губи всяка година 1 трилион долара от намалена производителност на труда вследствие на стресови състояния. В резултат на тези състояния над 300 милиона души страдат от депресия, а над 260 милиона – от тревожни разстройства.

„Докато прочетете това изречение – започва книгата на Хамза, – 10 човека по света ще са умрели в резултат на стрес. А когато стигнете до края на книгата, бройката им ще бъде 18 000.“ Как да съхраняваме енергията си и да сме по-ефективни – ето какво разказва Хамза Кан.

Какво те накара да започнеш да изследваш бърнаут синдрома?

Личният ми опит. Бях на 20 години, когато ми се случи за първи път. Работех в маркетинг отдел. Исках да се докажа, да впечатля шефа ми, приятелите, да изградя име. Бачках яко. Шефът ми беше много добър и балансиран човек. Никога не е изисквал прекалено от мен. Нямаше друга причина да „изпуша“ от натоварване на това място, освен мен самия. Случвало се е да работя три поредни денонощия с по час-два сън помежду им. След един подобен маратон на третия ден седнах пред компютъра със зачервени очи. Не виждах ясно, дишах трудно. Влязох в банята, затворих вратата и припаднах. Свестих се 10-11 часа по-късно, без никакъв спомен. Осъзнах случилото се, но го приех за моментна слабост и срив в продуктивността ми. Чувствах се притеснен и засрамен. Не си и представях да призная на шефа ми или на когото и да било. Когато след време се повтори същото, си дадох сметка, че не съм сигурен дали ще мога да се възстановя, ако ми се случи отново. Открих, че понятието „бърнаут“ съществува от 40 години и още не е достатъчно добре осмислено и разбрано като заплаха. Бърнаутът е симптом на нездравословна връзка със стреса и е много по-голям проблем, отколкото подозираме. Наскоро СЗО нарече стреса епидемията на ХХІ век. Едва през последните пет години той беше категоризиран като болест.

Доколко работеше пълноценно, на 100%?

Едва напоследък започнах да работя на 100%. Преди тези прегаряния, преди да напиша тази книга, работех по 110-120-150% през цялото време. Моите родители са емигранти от Бомбай. Пристигнали са в Ню Йорк много бедни и се налагаше да работят двойно повече от всички. В резултат на това аз съм израснал с този модел – че за да имаш добър живот, трябва да работиш много повече от всички. Но се научих, че е по-добре да работиш умно, отколкото да работиш много.

Какво означава да работиш умно?

Да познаваш способностите си и да имаш съзнание кога една работа свършва. Това интервю може да продължи 3 часа. Но ако ти си решила, че един е достатъчен или ти стига да събереш достатъчно информация за мен, може да е и по-кратко. Критериите за край могат да бъдат и четири: време, информация, резултат и енергия. Много хора не усещат кога да приключат една задача. И носят задълженията си със себе си вкъщи, когато заминат във ваканция. Целият им ден от сутринта до вечерта е работа. Грижат се за децата си, готвят и си проверяват имейлите през цялото време.