Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха

Милена Попова 25 June 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Милена Попова и "Нейните 7"

След седмица ще стана на 58. Цифра, която сякаш няма нищо общо с мен. Родена съм на 1 юли, точно когато е изгрявало слънцето, около 5.30 сутринта.
В химна на моето прединтернет поколение "Джулай морнинг" се пее:
„...търсех любовта
на странни места,
не остана камък,
който да не преобърна...”
Да, и аз така - все на странни места... Вероятно са ми останали още няколко камъка, поне се надявам.
Съдбата, която реди нашите лични пасианси, снизходително ни позволява да си въобразяваме, че щом държим главата си над водата, значи определяме посоката на течението. Така смятах, когато бях на 28 - че аз определям посоката.
Сега, когато имам отговорите на въпросите, които цял живот търся, въпросите се промениха. И ето ги Моите 7 отговори-въпроси, за които не подозирах, когато бях на 28. На толкова, колкото е сега големият ми син.

1 Заблуда е, че свободата е привилегия на младостта. Свободата идва с възрастта, защото истински свободен е онзи, който може да каже: знам кой съм. И това кой си ти не зависи нито от социалното ти алиби, нито от професията, образованието, статуса, доходите, постиженията. Аз знам коя съм днес - просто частичка от необятния Космос, за която всеки ден е подарък, както за другите живи същества. Усещането, че съм прашинка от Космоса ми дава спокойствието да кажа истината в очите на всеки. И това също ме прави свободна. Знам коя съм и не изпитвам вече напрежението от сравнението с другите, както и необходимостта да се доказвам, не се чувствам победена от нечие превъзходство, не се оправдавам нито за провалите, нито за успехите си. Просто дишам, обичам и правя крачка след крачка. Просто живея.

2 Дали човек може да живее в хармония със себе си и едновременно с това да си казва "можеше, трябваше, щеше"? Отдавна изхвърлих тези думи от речника си. Защото престанах да изпитвам задушаващата тревога за следващия ден. Нали днешният ден е точно този, за който изпитвах тревога вчера? Вече не се обвинявам, че не съм имала смелостта да напусна мястото, в което съм родена, за да опитам късмета си другаде. Другият бряг на реката винаги изглежда по-слънчев, примамлив и обещаващ в сравнение с този, на който седиш. Но когато преплуваш реката, разбираш, че си бил в плен на илюзии.

3. Сладката заблуда на младостта: ей сега ще се появи зад ъгъла принцът, който ще ме направи щастлива. Няма такова нещо като мъж, чиято цел е да направи една, само една жена щастлива. А и никой не е длъжен да ни прави щастливи. Щастието е вътре в нас, за съжаление понякога го откриваме късно. И затова е по-разумно да търсим не човек, който ще ни направи щастливи, а партньор, който ще предложи да измие чиниите, когато се върнем уморени в къщи. Любовта е съвсем друга работа. Тя е абсолютно неразумна.

4. Като човек, раздал повече съвети на другите, отколкото някой му е поискал, мога да кажа: използвайте слънцезащитен крем, но не винаги. Понякога оставяйте тялото си незащитено. Със сигурност то - тялото ви - е по-мъдро от съветите в списанията. И не иска да бъде контролирано непрекъснато. Сърцето също не иска да бъде контролирано непрекъснато от разума. Позволявайте си да го оставяте незащитено - за да откриете неговата сила.

5. Да обичаш себе си също е свобода, но и голям кураж. Защото винаги съществува възможност да ви наранят хора, които не виждат вашата скрита същност. Това не може да бъде избегнато. Изкуство е да се научите да казвате "не" спокойно и без да изпитвате вина. Способността да казвате "не" и да поставяте собствените си нужди над нуждите на другите не ви прави лоши хора. Добротата не е постъпка, а начин на отношение към света.

6 Обичайте другите. Любовта означава да настроиш най-фините си рецептори, да видиш другия и да позволиш на твоята енергия да се свърже с неговата. Да умееш да погледнеш дълбоко в душата му, да умееш да го изслушаш, да умееш да му посочиш, че е паднал, но без да го унижаваш. Да обичаш другите означава да си готов винаги да се променяш. Любовта е онова, което ни кара да прекрачим невидими граници. Онова, което ни кара да оставим всичко пред вратата - придобивки, предразсъдъци, страхове и стари рефлекси - да отворим тази невидима врата и да прекрачим през нея.