Силве, вярно ли е, че „Никой“ е първият български филм, в който има еротична сцена между жени?

(Усещам как Силвия настръхва, а после започва да се смее.) Ееее, това ми е любимото! За първи път в България! За първи път в българското кино! Но да, мисля че „Никой“ е първият български филм с такава сцена. Силвия се вихри доста във филма. Сигурно имам осем еротични сцени! (Всъщност са доста по-малко, разбира се – б.р.) Много ми е странно, защото „Никой“ тръгва по екраните точно сега, когато вече имам и мъж, и дете.

Разкажи ми как ги снимахте и какво беше усещането ти.

До този момент бях силно против секссцените и си казвах: Това само за много пари ще го направя! Но в сценария на „Никой“ всичко изглеждаше толкова оправдано! Защото целият филм е посветен на сексуалността и нейната разрушителна, но и съзидателна сила. Бях много смутена и преди да кажа, че приемам ролята, имах дълъг разговор с режисьора за това как ще бъде заснето всичко. Исках да е готино, да не е някаква бруталия. За мен беше огромна провокация и много трудно се преодолях. Секссцена с жена! Между другото, тази сцена е като съновидение – не е ясно дали е реална или сънувана. Снимахме я заедно с Йорданка Ангелова (повече известна на зрителите като Йори от „Сървайвър“ – б.р.), която във филма изпълнява ролята на Лили, момиче, нанесло се в съседната на нашата къща. Двете прекарахме доста време заедно, за да се опознаем, да свикнем една с друга, дори спахме в една стая, а непосредствено преди снимките изпихме по една-две чаши вино и си казахме: „Давай да си свършим работата!“

Как се преодоля?

Помогна ми това, че тогава бях сама. Аз съм изключително всеотдайна и вярна на човека до себе си. Не мога да се снимам в секссцена, а после да се прибера вкъщи и да целуна мъжа си! Ще се чувствам омърсена. Тогава обаче бях сама и си казах: Спокойно! Тези гърди сега на никого не принадлежат, давай, направи го! Освен това на снимките точно на тези сцени присъстваха само трима души – режисьорът, операторът и звукарят. Бях много зарибена и емоционално обвързана с този проект. Моята героиня Таня е такова момиче – въобще не й дреме, живее за секундата, за мига, свободна е, необременена, знае как да си поиска онова, което иска. Само че е в разкъсваща ситуация – хем обича много най-добрата си приятелка Вера, хем е лудо влюбена в годеника й. Всъщност другото, което ме пристрасти към проекта, е, че ние с Гери (Гергана Плетньова – б.р.), която е в ролята на Вера, бяхме в един клас в НАТФИЗ и сме много близки, а сега за първи път имахме възможност да работим заедно след академията. Героините ни са съвсем различни, ние самите също, но бях убедена, че ще се разбираме с половин поглед. Точно така се получи. Може би затова двете заедно взехме награда за женска роля на кинофестивала „Любовта е лудост“ във Варна.

Да, и ми направи градивна и аргументирана критика. Аз съм изключително самокритична и като гледам завършения филм, си намирам поне сто неща, които сега бих направила по друг начин. Зоран обаче все пак е кинорежисьор, така че ми каза някои много важни неща.

Разкажи за него.

Роден е в Македония, родителите му са в Скопие. Повече от 15 години живее в България, завършил е кинорежисура в НАТФИЗ, на 34 години е. Аз го наричам съдба. Ние се познаваме от 2011 г. Работили сме заедно първо в „Революция Z“, където той беше един от режисьорите, после се срещнахме пак в „Под прикритие“. През всички тези години обаче винаги сме избягвали да се срещаме извън работа. Умишлено. Засичали сме се на 3-4 партита на сериалите, където определено е протичал ток между нас. Губила съм се в очите му, но винаги съм изпитвала един срам: О, той ми говори! (Смях.) Сега пък той ми разказва как е седял зад камерата и е забравял да даде начало на снимките, защото ме е гледал в монитора. За него съм била недостижима, за мен той – невъзможен. Някакво такова.