И как се случи всичко?

Явно сега е бил моментът. Засякохме се в един бар. Видях го, че си взе бира. Взех си и аз моята, отидох при него и му казах „Наздраве!“ и просто... Аз си го обяснявам, че ни е било необходимо време, за да разберем какво искаме от човека до себе си, какво е семейството за нас... Сега разбрахме, че искаме едно и също, и за мен това беше знакът, че това е моят мъж! Затова толкова скоро се появи и синът ни. На третия месец от връзката ни бях бременна.

Случайност ли беше?

Не, беше планирано много старателно дори, осъзнато, желано. Знаем кога е станало, къде. Разплакахме се и двамата, като разбрахме, че ще имаме дете. Беше много интимен момент, силен. На практика отпразнувахме първата си годишнина като двойка с едномесечно бебе вкъщи. Много бързо се разви всичко. И много романтично.

Много е магическо това, защото в момента какъвто и проблем да изникне, никой от нас не е свободен да реагира, както ако бяхме просто гаджета. Мотивирани сме да създадем онова семейство, за което и двамата си мечтаем. Знаем, че ние един за друг сме бъдещето си и затова нищо друго не е чак толкова съществено или непреодолимо. Той е страхотен баща, пък и работата му го позволява, защото сам си определя нещата. Преди известно време Зоки, както го наричаме всички, създаде заедно с още четирима свои приятели компанията „The Gang 3000”. Те снимат невероятни каскади с много сложна хореография по много екстремен начин. Например: Ники Найденов - Малкия, който е двукратен европейски шампион по кънки на рампа и е най-добрият фрийстайл скиор в България, минава на кънки и оборудван със специална камера, разбира се, между два камиона, които се движат с ужасно висока скорост. Освен това снимат в мащабни продукции по цял свят, например в новия екшън на Роб Коен, и въобще са много напред. Последните си проекти снимаха в Индия, а аз съм луда по Индия, по културата, религията й, боливудските филми, всичко. Дори вече имам агент в Боливуд и мисля да опитам късмета си като актриса там. Мъжът ми сбъдва мечтите ми.

А как измислихте това необикновено име на бебето – Сива?

Зоки го измисли. Решихме да не научаваме пола на бебето и имахме подготвени имена за момиче, но той явно си е обмислял и мъжки. Името Сива е заредено с много мощна енергия. От една страна, това е другото име на бог Шива, от друга е славянско божество. Означава също така водач, лидер. Още докато бях бременна, много му говорих, баех му, галех го. Отказах да чета каквато и да е литература. Казах си, че ще слушам единствено и само гинеколога си, после бебето и после педиатъра.

Страхуваше ли се от раждането?

Не, но исках да родя по естествен начин и без упойка. Само че тръгнах да раждам 24 дни преди термина – точно на Игнажден, пет дни преди Коледа. Видя се, че на бебето му се е омотала пъпната връв около врата и дълго време е стояло така. Започнаха дори да заглъхват тоновете и лекарите казаха, че всяка контракция е опасна. Без малко да нямаме бебе. Бях много притеснена. Честно казано, оказах се много по-кекава, отколкото си мислех, че съм. Преди да ми бият упойка в гърба, усетих няколко контракции и болката беше нечовешка. Искаме да имаме много деца, но не мисля, че след това, което изпитах, ще се реша да раждам естествено.

Зоран присъства ли на раждането?

Държеше ми ръката. Аз още изпитвам срам от него и искам винаги да съм перфектна пред очите му – хубава, весела, усмихната. Но в случая за мен беше по-важно, че той иска да е там, а не че ще се покажа пред него в момент на болка, на слабост... Беше много смешно, защото бях толкова уплашена от зловещото оплитане на бебето, че когато ми биха упойката, опънаха един чаршаф и започнаха да ме оперират зад него, запях с пълно гърло: Бебчо, не се тревожи, майка ти е тук! Ти сега ще се родиш! Исках бебето да ме чуе, че съм там, и си измислях всякакви думи. И както пеех, за да си давам смелост – и на себе си, и на него, – изведнъж усетих, че го извадиха и само попитах: Живо ли е? Чух рев. Ревнах и аз, после продължих да пея... Такива емоции... на макс. Щях да се пръсна. Чувствах се като пълно куку! После ми го донесоха облечен, изкъпан и баща му дойде и си направихме едно селфи. Толкова чистичко и красиво бебе! Не мога да го опиша този момент достатъчно добре, ясно е.

Добро дете ли е Сива?

Той е прекрасен! Със собствен характер. Много е умен. Абе не че си е мое детето, ама толкова е красиво!