А ти как се чувстваш като майка?

Откакто родих, се чувствам като в някаква лодка – отнесена, унесена... Успявам винаги да се изразя така, че да не ме разберат правилно. Имам чувството, че не мога да си формулирам добре мислите. Шегувам се, че съм оглупяла. Сигурно е от хормоните. Смятам скоро да започна да плувам. Аз съм си прекарала детството в басейните, понеже и двамата ми родители са треньори по плуване и тренирах много сериозно, състезавах се. После изведнъж ми писна от плуването, но сега ще се върна към него, за да вляза във форма. Професията ми го изисква. Въпреки че не съм от онези актриси, които ще ти кажат, че сцената им липсва, че не могат да живеят без театъра. Ами не, мога. Дори като ми кажат колеги, че започват някакви репетиции, усещам, че си мисля наум: Горките! Честно. Искам да си погледам детето. Но все пак трябва да започна да спортувам.

Абе и целулитът има памет. Нямам кантар вкъщи, нямам огледало, но все пак знам, че съм качила 16-17 килограма по време на бременността. Сега мисля да съчетавам плуване и бокс. Освен това миналата година исках да започна да греба на базата на Панчарево, но забременях и се размина. Сега обаче ще го направя. Много ми харесва усещането да се движиш във водата, да управляваш лодката.

В „Никой“ ти си във великолепна форма!

Да, затова си мисля, че може би пък е добре, че точно сега излиза филмът, та хората да ме гледат в суперформа, докато реално аз ще работя да вляза в такава. Имам много сериозни планове за професионалното си развитие в киното. Ще се възползвам от периода на затишие около бебето, за да си направя изрядно портфолио и да натрупам нови умения, каквито са нужни на актьорите в работата им.

А какво става с онази, другата Силвия, с онова лудо, безстрашно момиче, което не се страхува само да ходи на къмпинг и да нощува само в палатка?

Сега се уча да бъда домакиня. Много ми е трудно, понеже не мога да готвя. Мъжът ми ми казва: „Ти си моята принцеса! Нищо не е нужно да правиш!“ Обаче се опитвам все пак, нали съм жената в къщата! Направих един таратор за 45 минути, което според мен е рекорд. В момента живеем в ергенския дом на Зоран, но ремонтираме новото си жилище, защото тук ни е малко тясно. Мансарден апартамент със скосявания. Зоки сам направи проекта и обзавеждането. Много е сръчен, много е талантлив, много е умен! Не че ми е мъж, ама...!

Не ми каза за лудото момиче в теб.

Там си е. През лятото бяхме със Зоран един месец на палатка на Карадере. Аз – бременна в петия месец. Никакъв проблем, просто внимавах малко повече. Чакам Сива да навърши месеците, след които мога да го нося в кенгуру, и тръгваме отново на път. Със сигурност ще го заведем на палатка през лятото. Аз не искам да го пазя от всичко и всички. Предпочитам да го калявам. Един лекар казваше някъде, че за бебето най-важен е витамин М – витамин „микроб“. Съгласна съм. Наскоро гледах един филм – „Осмели се да дивееш“. В него едно момиче, израснало в Ирландия сред природата, започва да рисува градини, но се сблъсква със света на богатите хора, в чиито градини няма нищо истинско, а само изкуствена трева и други подобни неща. И тя се опитва да върне градините към дивото им състояние. Това е моята история. Много е важна природата. Рядко се сливаме с нея, но това е от страх. Между другото, сега за първи път бях с газово котлонче на Карадере. Преди като съм ходила, сме си палили огън. И сутрин на жарта си варим кафето. Това е преживяването, в което съм влюбена. Само ти, пясъкът, слънцето, морето и небето. Обожавам! За мен не е къмпингарство да отидеш с караваната, в която имаш печки, хладилници, климатици, телевизори... Зоран не е ходил на палатка в гората и в най-скоро време ще заведа двамата ми мъже на горски къмпинг.

Няма ли да правите голяма македонска сватба?

Не ни е в плановете. Родителите ни питаха, но ние им казахме, че ще им изпратим снимка, и вече не ни питат. Е, ако той ми предложи, аз никога няма да му откажа, естествено, но наистина не мисля, че е важно. Важното е, че се срещнахме и си казахме: Ти си!