Първото й признание в Ню Йорк идва за главната й роля в пиесата „Best Foot Forward“. Въпреки че преди премиерата си чупи крака, пиесата се играе в продължение на седем месеца през 1963 г. А сингълът с песента, която Лайза записва за нея – „You Are For Loving“, е разпродаден в тираж над 500 000 екземпляра.

Кого завари вкъщи?

Година по-късно излиза първият й студиен албум Liza, Liza!, с който печели „Грами“. По това време участва в шоуто на майка си The Judy Garland Show, а след това двете си партнират отново в шоу на сцената на театър „Лондон Паладиум“. Билетите са разпродадени моментално. Веднага пускат и втора вечер. Изпълнението на Лайза в Лондон е повратна точка в кариерата й. Публиката се влюбва в нея, а самата Джуди осъзнава, че дъщеря й е пораснала и че е добра на сцената.

В „Паладиум“ Лайза среща бъдещия си съпруг, австралийския певец Питър Алън, приятел на Джуди и нейно протеже. Три години по-късно Лайза и Питър се женят. Бракът им продължава седем години. През 1992 г. Алън умира от СПИН, а през 1996 г. Минели споделя в интервю: „Когато се ожених за Питър, той не ми беше казал, че е гей. Всички го знаеха с изключение на мен. Как разбрах? Ами нека го кажа по този начин: никога повече няма да изненадвам никого, прибирайки се вкъщи, без да се обадя. Докато съм жива!“ Не че Лайза има нещо против гейовете. Все пак баща й е бисексуален, а и тя също като майка си е гей икона. Не се знае кого е заварила в дома си със собствения си съпруг по начин, по който не би искала да ги вижда. Според непотвърдени слухове възможно е да е бившият вече по това време четвърти съпруг на майка й Марк Херън.

Как да пази магията жива

А кариерата й потича като пълноводна река. На 19 играе първата си главна роля на Бродуей във „Флора, червената заплаха“ и става най-младата жена, спечелила наградата „Тони“ за главна женска роля в мюзикъл. В края на същата 1965 г. танцува в нощен клуб, слагайки началото на пътя си на една от най-великите световни кабаретни изпълнителки. По това време чува Шарл Азнавур и изпълнението му на песента What Makes a Man a Man я вдъхновява. Впечатлена е и го моли да стане неин ментор. Той се съгласява. Работят заедно. Той я научава да се концентрира, да се въплъщава в ролята на героя, за когото пее. Учи я как да пази магията на сцената жива.

Звездно наследство

В годината, в която се жени за Питър Алън, тогава е на 23 г., получава първата си номинация за „Оскар“ за ролята си на ексцентричната бедна тийнейджърка Пуки Адамс в първия игрален филм на Алън Пакула „Безплодната кукувица“. На церемонията Лайза се появява в гипс със счупено рамо. Три месеца по-късно, по време на снимките на следващия й филм „Кажи ми, че ме обичаш“ на Ото Преминджър, майка й Джуди Гарланд умира от свръхдоза и й оставя сериозни дългове. „За мен мама беше вечна – споделя Лайза Минели пред Лари Кинг. – Тя е тази, която ме научи, че човек не е това, което хората пишат за него. Ти не си глупостите по таблоидите. Ти си това, което даваш на останалите хора. Ти си твоят принос към обществото.“ Връзката на Лайза с майка й не е лека. Тя се грижи за Джуди по време на зависимостите й, депресиите й, поривите й за самоубийство и след смъртта й се пристрастява към валиума, който се налага да взима, за да се справи с мъката. Това е цената на блестящото й изпълнение на ролята на нещастно момиче, залято със сярна киселина от ревнивия си ухажор, във филма на Ото Преминджър.

„Кабаре“

На 25 г. чете Колет и Скот Фицджералд, не яде с дни, за да може да си позволи порция пържени картофи, сирене или шоколад, и получава ролята, която ще я изстреля на върха и ще я превърне в легенда. Барбара Стрейзънд се е отказала преди нея, но Лайза Минели приема да изиграе Сали Боулс – кабаретна певица в Берлин в началото на 30-те. И попада в ръцете на Боб Фос. Повлиян от „Синият ангел“ на Щернберг и „Залезът на боговете“ на Висконти, той режисира лентата, улавяйки блестящо атмосферата на налудничавата въртележка и пищност на мюзикхола на фона на плашещата реалност в Германия от 30-те. Песните от саундтрака се превръщат в – както ги наричат по онова време – шлагери, а самият филм получава осем награди „Оскар“ (състезавайки се с „Кръстникът“!), един от които е за Лайза. За тази роля Минели е наградена и със Златен глобус, и с признанието на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА). Заслуга за външния й вид в „Кабаре“ имат двама души – баща й и дизайнерът Рой Холстън. Баща й показва снимките на Луиз Брукс, която е тъмнокоса и изглежда по-различно от всички имитиращи Марлене Дитрих по това време. Към тази идея Лайза прибавя изкуствени мигли, които намира в един магазин в Лос Анджелис, и се появява при Боб Фос с новия си вид и въпроса: „Как мислиш?“ Получава одобрителен отговор.

Холстън, лудите 70

Дизайнерът Рой Холстън й дава нещото, което четиримата й бивши съпрузи не успяват – убийствен гардероб. Запознава ги кръстницата й Кей Томсън. Един ден двете пазаруват в мола „Блумингдейл“ и Лайза мерва на една витрина фантастично съчетание на пуловер с панталони. Възхитена е. Виждайки реакцията й, Томсън я води в ателието на дизайнера – Рой Холстън. Срещата им е като влюбване от пръв поглед. Холстън се оказва нейната сродна душа. Поема грижата за външния й вид, а тя изпълнява всичко, което й каже. Той прави не само стайлинга й в „Кабаре“, открива за нея любимия й цвят – червено, създава интериора на апартамента й. Учи я как да се облича, придружава я на партита, запознава я с Анди Уорхол, на когото Лайза се е смущавала да се представи сама, посещавайки Фабриката. Веднъж представени един на друг, двамата с Уорхол стават много близки. „Уорхол беше много забавен, любопитен към всичко, много мил – разказва Минели. – На мравката правеше път. Ходеше с фотоапарат и смокинг и всичко го очароваше. А аз го обожавах за това.“ Във Фабриката Лайза попада на хора като Джон Ленън, става близка с Бианка Джагър. Двете се познават от Париж от обща компания с Шарл Азнавур и Жак Брел.