Студио 54, обичайните заподозрени

През 1977 Холстън е домакин на прословутото Бяло парти, посветено на Бианка Джагър, на което тя и Минели пускат бели гълъби. По идея на Холстън Бианка и Лайза са облечени в бяло. Първата – с бяла копринена рокля, втората – с бял анцуг. Идеите на Холстън може да изглеждат понякога странни, но винаги са успешни. Той научава Минели как да изглежда уникално. Съветва я да носи сребърни бижута, защото не може да си позволи злато, а мъжете са тези, които трябва да й подаряват диаманти. Лайза спокойно може да ходи на всякакви събития и места и да бъде уверена, че ще бъде облечена интересно. Той я съветва за дрехите с точен за нея силует, съветва я да показва колената си, защото има широки рамене, тесен ханш и дълги крака. За откриването на едно казино на Френската Ривиера я облича в пурпурна рокля от кашмир с полояка без ръкави, абсолютно права. Когато влиза, тя усеща, че всички я гледат втренчено. Другите жени се оказват с тупирани прически и дълги рокли. За момент изпитва съмнение, че е твърде навлечена, след което решава да се довери на стилиста си. В отзивите по медиите за събитието се оказва в списъка на най-добре облечените. Холстън е много близък на Лайза, съюзник във всичките й щуротии и неин моден гуру до смъртта си. Тя все още носи негови дрехи.

Мъже?

Мъже ли? И двамата й родители я възпитават в доста свободно отношение към тях и към връзките. Често се случва да има твърде публични връзки, докато е все още омъжена. През 1978 г. например приятелят й Анди Уoрхол пише в дневника си: „Животът на Лайза е много сложен в момента. Като например – тя се разхожда по улицата с мъжа си Джак Хейли Младши (вторият й съпруг, кинопродуцент и режисьор) и двамата срещат Мартин Скорсезе, който й е любовник, Марти я напада, че му изневерява с Баришников, и това се случва пред мъжа й!“ В този момент Лайза има интимни отношения и с Робърт де Ниро, с когото Скорсезе ги режисира в „Ню Йорк, Ню Йорк“. Бракът й с Джак Хейли се разпада през 1979 г. и тя почти моментално се обвързва със скулптора Марк Геро, който е и сценичен мениджър. По време на брака им преживява три спонтанни аборта, първият е седмица след сватбата. Развеждат се през 1992. И чак десет години по-късно ще се омъжи за промоутъра на концерти Дейвид Гест. Свидетели на сватбата им са Елизабет Тейлър, Мариса Беренсон и Майкъл Джексън. Разделят се през юли 2003 г. и се развеждат на 20 април 2007. Гест твърди, че по време на брака им Минели го е била, изпадайки в ярост при злоупотреба с алкохол. Обвинява я, че не може да бъде продавана, защото е „алкохоличка и е прекалено пълна“. Тя отговаря, че той я е дрогирал и че е манипулатор. В дългия им развод се намесва и бодигард, който твърди, че Лайза Минели го е притеснявала с исканията си за секс. Оттогава насам Минели твърди, че никога не би се омъжила отново.

80-те и нататък

От края на 70-те тя се фокусира върху концерти, турнета и спектакли в нощни клубове. Прави брилянтни шоута в Карнеги Хол. В средата на 80-те е готова да се изправи срещу проблемите си с наркотици и алкохол. „Вярвам, че всички алкохолици отиват в рая, защото на земята минават през ада“ – казва тя. Лекува се в клиники. През 1986 г. баща й умира от сърдечна недостатъчност. Лайза участва в хваления от критиците документален филм „Минели за Минели: Лайза си спомня за Винсънт“. На следващата година печели няколко номинации за „Еми“. С Франк Синатра записват албума Duets, а Сами Дейвис Джуниър се присъединява към тях за серия концерти и телевизионни шоута. Прави турне с двамата и изнасят концерти. Записва попалбум, продуциран от британския дует Pet Shop Boys. За кратко е менажирана от солиста на KISS Джийн Симънс. Отново работи с Боб Фос за специално снимания концерт „Liza with a ‘Z’. A Concert for Television, за който Лайза печели „Еми“. През 90-те години се появява все по-рядко на екран. Изявява се предимно с концертни изпълнения по сцените или в различни телевизионни шоута. Борейки се със зависимостта си от наркотиците, Минели е първата, която започва да говори открито за опитите си да се справи. Има личен психиатър и от декември 1999 г. присъства на сбирките на клуб на анонимните алкохолици.

След края на света

Пианистът Майкъл Фейнстейн, два пъти номиниран за „Еми“ и три пъти за Грами, чест партньор на Лайза в изпълненията й на сцена, казва за нея: „След свършека на света ще оцелеят само хлебарките... и Лайза Минели“. И тя наистина е от рода на оцеляващите. Има 2 операции на бедрата, три – на колената. Преживява двойна пневмония и счупване на гръбначния стълб. След операцията за махане на полипи върху гласните й струни през 1997 г. не може да пее в продължение на 18 месеца. През 2000 г. заболява от тежък вирусен енцефалит, който развива след ухапване от комар и след който й предсказват, че ще остане на количка. Учи се отново да ходи и да говори. Взема уроци по пеене и танци всеки ден и успява да се възстанови. Връща се на сцената през 2001 г., когато дългогодишният й приятел Майкъл Джексън я кани да участва в концерта, посветен на 30-годишнината му на сцената, в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк. През 2002 г. се завръща и със собствено ново шоу Liza’s Back. През 2008 г. изнася нов спектакъл на Бродуей Liza’s at the palace, за който печели „Тони“. През 2010 г. участва във филма „Сексът и градът 2“, пее кавър на хита на Бионсе Single Ladies (Put a Ring on It) и на Коул Портър Ev’ry Time We Say Goodbye. Снима се и в сериали като „Закон и ред“. През 2012 получава наградата „Ела Фицджералд“ на Световния джаз фестивал в Монреал.

Благотворителност

Минели е съпричастна на много и различни каузи. В продължение на 20 години е в борда на директорите на Института за постижения на човешкия потенциал The Institutes for The Achievement of Human Potential (IAHP) – неправителствена организация, която помага на родителите на деца със синдром на Даун, умствено изостанали, церебрална пареза, аутизъм. Отделя много от времето си на amfAR – Фондацията за набиране на средства за изследвания на болестта СПИН, която съосновава с Елизабет Тейлър, след смъртта на Рок Хъдзън и на Фреди Меркюри, с когото е близка приятелка.