Докато ме наблюдаваше как оцветявам един летен следобед, моя приятелка архитектка се удиви на търпението ми. Въобще не бях усетила как са минали тези следобедни часове. Не ставаше обаче въпрос за търпение, а за удоволствие, за насладата да съчетавам цветове, да запълвам картинките и да наблюдавам какво се получава. Купих си „Омагьосаната гора“ на Джоана Басфорд (ИК „Сиела“) в момента, в който излезе на пазара. Почти цялата редакция на EVA се зареди с книжките за оцветяване. Аз започнах почти веднага. Опитах първо с моливи, но резултатът ми се стори твърде блед и минах на флумастeри. И година по-късно това е сигурното ми занимание всяка ваканция, по време на всичките ми пътувания. Книжките за оцветяване за възрастни са истинска мания. Оказа се, че дори има различни страници във фейсбук, които обединяват феновете на оцветяването, като City of colors или страницата на самата Johanna Basford. Но кой би искал да влезе в това общество, ако е чувал прочутата реплика за свободата на Дон Кихот?