"Едновременно предадохме самотата си и я заменихме с доверие… Знаех, че съм намерила своя рицар. Останахме заедно и това сякаш бе най-естественото нещо на света. Нищо не беше изречено, просто взаимно се бяхме разбрали“, разказва Пати в книгата си. „Нямахме много пари, но бяхме щастливи… Имахме творчеството си. Имахме се и един друг.“

Двамата веднага обединяват скромните си земни притежания в общ дом. Рисуват, споделят, създават. Четат книги за изкуство, редуват се да посещават музеи и да докладват впечатленията си. През студените недели на първата им зима заедно лежат сгушени под завивките, припомняйки си случки от детството, опитвайки се да забравят, че примират от глад. Измислят играта „Един ден – два дена“ със строги правила, основани на чувството им за взаимна загриженост. „Условието беше просто: единият от нас винаги да бъде нащрек, избран за общ защитник. Ако Робърт взимаше наркотици, аз трябваше да присъствам и да съм с напълно трезва глава. Ако аз падах, той оставаше изправен. Ако единият беше болен, другият бе здрав. Беше важно никога и двамата да не се поддаваме на изкушенията или проблемите си в един и същи ден.“

Шеговито наричат сбирките с артистичните си приятели „салон за загубеняци“, а някъде по това време в Смит се пробужда желанието да се качи на музикалната сцена (според нея искрата запалва концерт на The Doors и смесицата от красота и самоненавист, излъчвани от Джим Морисън), докато Робърт рисува, създава колажи и инсталации, мъчейки се да даде проекция на въображението си. „Той никога не подлагаше на съмнение творческите си импулси и по негов пример разбрах, че онова, което има смисъл, е самата работа: да постигнеш чрез нея перфектния баланс между вяра и претворяване – от това състояние на ума идва светлината, озаряваща живота.“

Година след запознанството им Мейпълторп потъва в собствената си тъмнина, през която Пати е безсилна да проникне. Изолирана от неговия свят, тя търси нови възможности за споделяне на своя. Прекарва все повече време със старите си приятели и си намира нов любовник. Без все още да осъзнава, че противоречивото поведение на Робърт е свързано със сексуалността му, напуска дома им, а той неочаквано решава да замине за Сан Франциско, заявявайки й: „Ако не дойдеш с мен, ще си легна с мъж“. „Нищо във връзката ни до този момент не ме беше подготвило за подобно разкритие. Бях интерпретирала всички знаци, които по заобиколен начин ми даваше, като еволюиране на изкуството му. Не на него самия. Мислех си, че един мъж става хомосексуален, когато до него я няма правилната жена, която да го спаси – абсолютно погрешно схващане. Чрез израза на творчеството си Робърт търсеше вътре в себе си, възвестявайки появата на потискана сексуална идентичност... Но нямаше никакво съмнение, че все още ме обича, а и аз него.“