Сбогом на трона
През декември 1936 г. крал Едуард VIII се отказва от престола, на който се задържа 325 дни, 13 часа и 57 минути. Малко преди да подпише абдикацията си, звъни на Уолис: „Реших, избирам теб!“. По сведения на очевидци тя реагира доста гневно. След като разговорът приключва, казва: „Ах, какъв безмозъчен глупак!“ и се разплаква. Мнозина виждат в реакцията й потвърждение на обвинението, че Уолис всъщност не обича истински краля, а го използва, за да осъществи собствените си амбиции. Години по-късно тя ще признае пред свой приятел: „Не можеш да си представиш колко трудно е да изживееш голяма любов“.

В радиообръщение към нацията Едуард VIII казва: „Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам“. Обръщението е световна сензация, Едуард става единственият крал, предпочел любовта пред трона, а Уолис Симпсън е избрана за „Човек на годината“ от сп. „Тайм“. На практика тя е причина за възцаряването на по-малкия брат на Едуард – Албърт, под името Джордж VI, чиято дъщеря Елизабет II е кралица на Великобритания вече повече от 63 години.

След абдикацията на Едуард е дадена титлата Уиндзорски херцог. Още на следващия ден той отплава от английския бряг с миноносец и се установява в Австрия, където изчаква развода на Уолис. Слугите му свидетелстват, че по пътя е в изключително добро настроение. След като говори цял час по телефона с любимата си, той пее във ваната и после дълго разопакова багажа си и разглежда поставените в рамка снимки на Уолис – 16 на брой!

А съдебната раздяла на семейство Симпсън отнема точно 19 минути и минава изцяло в рамките на добрия тон. Изтъкнатата причина за развода е прелюбодеяние на Ърнест Симпсън с приятелката от детинство на Уолис Мери Кърк!!! Добрият човек, той просто е искал на всяка цена да излезе от водовъртежа на скандала на века...

Едуард и Уолис се женят в началото на лятото на 1937 г. в Шато де Канде във Франция. Сватбеният й тоалет от силно втален жакет и пола плътно по ханша, падаща в елегантни дипли надолу, е ушит от легендарната модна къща Mainbocher в нежносиньо, станало известно като синьото на Уолис. Тя сама съставя списъка на „всичките“ 16 гости и менюто, избира брачните халки. Спазва и английската традиция парчета от сватбената торта да се раздадат на приятели, а едно от тях увива в кърпа и го пази до смъртта си. Новият крал Джордж VI под натиска на правителството отказва на новоизпечената Уиндзорска херцогиня полагащото й се обръщение Кралско Височество и я лишава от удоволствието дамите да й правят реверанс, а мъжете – да й се кланят ниско. Наричат го доста унизително „Акт за лишение“. Приближени до семейството по-късно свидетелстват, че в дома им с Едуард тя все пак е наричана Нейно Кралско Височество. А от мъжа си получава наистина кралски бижута.

Той й подарява ново украшение на всеки две седмици през всичките 35 години от съвместния им живот! На сватбената им фотография се вижда сватбеният подарък на Уиндзорския херцог – гривна с девет висулки-кръстчета, като на обратната страна на всяко е гравирана важна за двойката дата. А нейният подарък е табакера с инкрустирана със скъпоценни камъни карта на пътешествията им в Европа и Северна Африка. Двамата стават едни от най-значимите клиенти на водещите бижутерски къщи във Франция. Колието с цип, превръщащо се в гривна, изработено от Van Cleef&Arpels от злато и диаманти, е истинска легенда. Както и гривната пантера от платина, брилянти и оникс на Cartier и брошката фламинго от брилянти и разноцветни скъпоценни камъни от 1957 година, която Едуард й подарява в чест на 20-годишнината на брака им. Двамата харесват много и екзотичните бижута от масивно злато на американеца Alexis Kirk, който работи също за Джаки Онасис и Шер.

След сватбата двойката обикаля Европа. Скандално е посещението им в нацистка Германия, което им спечелва доживотна слава на поддръжници на Хитлер. Англичаните вече мразят не само нея, но и него. Факт е снимката, на която усмихнатият до уши Хитлер се кланя на Уолис, а тя, грейнала, кокетно му подава ръка. Обвиняват я, че шпионира в полза на нацистите, за да отмъсти на англичаните, отхвърлили я като кралица. Във всеки случай, Чърчил произвежда Едуард в губернатор на Бахамските острови и по този начин принуждава херцозите да напуснат Европа. На Бахамите Уолис работи активно за Червения кръст и за подобряване живота на децата. Но дълбоко в себе си мрази това затънтено място, наричайки го „нашата Света Елена“ като препратка към заточението на Наполеон.

По време на Втората световна война съпрузите живеят известно време и в родината на Уолис. Бившият крал е забелязван да разхожда из улиците на Ню Йорк четири дебелички мопса. А британската преса критикува разточителните шопинг рейдове на херцогинята по време, когато на Острова има жестока купонна система.

Живот край булонския лес
След войната двамата се връщат в Париж, купуват си жилище близо до Булонския лес. Уолис го обзавежда изискано, в дворцов стил, организира приеми. Стреми се всячески мъжът й да не страда от липсата на внимание. Спомените на съвременниците им са, че тя не се стеснявала да прави забележки на мъжа си пред други хора, както и да го сръгва „незабележимо“ в ребрата, ако смята, че досажда на компанията с мненията си. Често му готви сама и подрежда красиво масата. Поощрява заниманията му с градинарство. Едуард изглежда щастлив и се оставя да го водят буквално за ръка до бръснарския салон за подстригване или до лекарския кабинет за преглед на ухото. Уолис следи строго мъжът й да не прекалява с чашката. Единственото, с което не успява да се пребори, е пушенето му. През 1970 г. по време на прием в Белия дом, даван от президента Никсън, Уиндзорският херцог вдига тост с шампанско: „Провървя ми изключително много, че тази очарователна млада американка се съгласи да се омъжи за мен и в продължение на 30 години ми беше любяща, предана и грижовна спътница“. Отношенията им не са помрачени и от предполагаемата афера на Уолис с Джими Донахю – 34-годишния наследник на мултимимилионната верига магазини FW Woolworth, който имал силен сексуален интерес и към двата пола.

След войната херцозите са сред най-бляскавите фигури на светската сцена в Париж. Пътуват често до Ню Йорк. Уолис е истинска модна икона с постоянно присъствие на страниците на Vogue. Купува най-доброто от най-добрите парижки дизайнери, има голяма слабост към дрехите на Елза Скиапарели. Буквално колекционира роклите й, включително прочутата рокля с омара.

За британците обаче тя продължава да е персона нон грата. Едуард се връща в родината си за погребението на брат си Джордж VI през 1952 г. и за погребението на майка си, но и двата пъти е без жена си. „Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия“, казва не без горчивина Уолис.