Всяка сутрин от известно време насам погледът ми спира на един предизборен билборд на бул. „България“. Някой заявява в него, че иска да промени модела на управление на София.

Не казва как. Мислено споря с този някой – казвам му, че той, моделът на управление, беше променян няколко пъти от времето на първия демократично избран кмет. От Каракачанов, Янчулев, Софиянски, Борисов... Моделът беше променян, градът обаче не го усети кой знае колко. Всъщност Стефан Софиянски промени облика му с едно свое критикувано и оспорвано в съда дори решение – с „кулите близнаци“ близо до НДК с все още неясно предназначение, но достатъчно грозни. Както и да е.

Истината, която и най-върлите противници на ГЕРБ признават, е, че с кмет Йорданка Фандъкова София си намери стопанка. И че моделът й на управление превръща столицата във все по-добро място за живеене.

Друго ми се върти в ума, не точно по повод предстоящите избори за кметове и общински съветници. Пак обаче е свързано с промяна на модел – модела на поведение на гражданите, хайде да кажем на столичани. Не зная как е възможно да имаш самочувствие, да се гордееш, че си столичанин с възможно най-селското поведение, селско като манталитет, не като произход. Защото и в най-затънтеното село можеш да срещнеш човек хиляди пъти по-гражданин от тези, които в центъра на София си хвърлят – в най-прекия смисъл на думата – стария дюшек в дерето, в случая - боклука от прозореца. Не зная как може да се смяташ за гражданин, ако:

-паркираш колата на детската площадка или в тревата в градинката, най-добре на тротоара или точно на завоя на малко кръстовище

-пускаш опаковката от кроасана, чашката от кафе или фаса в краката си на тротоара, а още по-добре – върху чакълената посипка край трамвайната линия, където метачите не могат да ги изметат

-оставяш говната на домашния любимец там, където ги е изсипал при нуждата, изглеждат много екзотично върху стъпала или ограничители за паркиране

-натискаш клаксона като сватбар на светофара, убеден, че това, ако не ускори движението на колоната, поне ще изнерви някого, особено ако е през нощта

-спираш джипа си на място за инвалиди, само защото в момента то е свободно

-оставяш автомобила си нощем така, че да не чуваш лесно задействащата се аларма, докато спиш

-оскубваш или си набираш цветя от парка, може и клонки, стига да са цъфнали

-надраскваш най-грозни обиди към „Левски“ или ЦСКА върху току-що обновена фасада, най-добре изглеждат в черно върху розово

-напъхваш памперса на бебето между пречниците на пейката, на която го сменяш, или просто го пускаш отзад

-оставяш културно найлоновия плик с отпадъци до входа на подлеза или просто го мяташ където ти падне, поверявайки разделното им оползотворяване на безстопанствените кучета

-трупаш строителните отпадъци от ремонта вкъщи до кофите за смет, може и на купчина, не в чували

-пресичаш булеварди, стрелкайки се като диво животно между колите, най-добре там, където има подлез

-тренираш силата на шута си върху кошче за смет, току-що поставена, ремонтирана и боядисана дървена пейка или люлка.

Та ей тия дреболии ако вземем да променим – всеки един поотделно сам за себе си – мисля, че няма да има нужда от промяна на модела на управление на столицата и на всеки един голям и с претенци да е европейски град в България. Не мислите ли?