Ерос е страст, драматичен талант и перфекционизъм, кълбо от воюващи емоции, които се крият и особена чувствителност. Ерос е мил, Ерос се старае да бъде добър към другите. Ерос е голям - в таланта си, в неспокойствието си да бъде господар на Океана от музика в своето сърце.
Ерос започва концертите си точно в обявения час.

Така беше и вчера. Вчера Ерос Рамацоти препълни зала Арена Армеец и я изстреля в небесата. Изпрати ни в друга реалност.  Визията на концерта му беше разходка в Ин и Ян, в попарт хрумвания, драсканици, ренесансови цветове, в любовта на италианеца към футбола, в алено туптящото сърце на музиката, в стила, естетиката и красотата, които италианците владеят непостижимо. Този концерт беше на нивото на съвършенството на живото случване, което можеш да преживееш, но никога не можеш да разкажеш дотолкова пълно, красиво и прецизно. Светлинното шоу беше изключително. Озвучаването беше перфектно и обори всички коментари, че Арена Армеец не е подходяща за музикални събития. Слушахме песни от новия албум на италианеца, чието турне тепърва започва. Чухме и любими хитове като Musica e, Terra Promessa, Adesso Tu.Ерос е във великолепна форма, два часа пя на сцена, шегува се с публиката, благодари на български. Ерос направи дъждовната съботна вечер страстна, красива и вдъхновяваща.

Любимата ми негова песен е:

Музиката е...
да гледаш по-надалече
и да се губиш в себе си,
светлина, която се възражда
и отрязва мислите ни.
Нагоре сините небеса се отварят.
Още по-нагоре мислите ми се разгръщат
и забелязвам,  
че всичко около мен, около мен

Е музика...
Ритмичният танц
на всичките ти вдишвания върху мен
празникът в очите ти,
когато се усмихваш едва.
Ти и мелодията на устата ти.
Ти. Винаги повече.
Хармонията, която се случва, когато сме двама.
Ще те слушам, защото
за мен си музика, за мен.

Аз още чувам гласовете
на улицата, на която съм роден.
Майка ми колко пъти
ме е викала, но по-силен
беше крясъкът на свободата
под слънцето, палещо с лъчите си  
дворчетата и прашните надбягвания
на децата, които в играта си,
не го забелязваха.
Чувам още да пеят
на диалект приспивните песни
на дъжда на покрива.
Всичко това за мен,
тази сладост да цениш  
е музика, която заслужава да бъде запомнена.
Вътре в мен е,
част от мен,
върви с мен... Е.

Музиката е
приятелката, който ти говори,
когато се чувстваш сам.
Знаеш, че помага, можеш да я намериш.
Е... музиката е
да запазваш,
да я запазваш заедно с теб.

Чуй!
Колкото повече сме, толкова по-високо
се издига хорът на световния език.
Казва, че, казва, че
даже на небето са пробили
кожата - чуваш ли,
това е
бученето на звездите.

Може би в главите на хората
ще се промени манталитета
да слушат без да чуват.
Преди тишината
да се спусне върху всяко нещо,
тази огромна тишина
след избухналия въздух.
Защото даже не мога да си представя
свят без музика.
Защото всяко сърце,
дори най-мъничкото
е туптене на живота
и на любовта, която
е музика.

Дай Боже, да има такива текстове и в българската музика сега!