Сезонът на „Народния театър“ беше открит вчера с премиерата на постановката „Процесът против богомилите“ на Маргарита Младенова по текст на Стефан Цанев. Тежката артилерия на театъра излезе на сцена: Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теди Духовникова, Стефания Колева – общо 17 актьора, благодарение на които откриването на сезона беше наистина впечатляващо. Когато гледате постановката, ще ви направи впечатление и Сава Драгунчев (вече сме го забелязали и в „Нощна пеперуда“ и „Хамлет“) в ролята на Ана, чийто мощи пренасят, за да свидетелства на процеса. Разкошен в маниакалността, с която влиза в ролята си на високата бяла жена-мумия, излязла от гроба. Откроява се Стефания Колева като пророчицата, Рени Врангова, която напомня лейди Макбет. Деян Донков е хамелеон за пореден път. Той има енергията, таланта и мощта да бъде център и гръб на една постановка. В блестящата му игра надникват Крал Лир, Пилат Понтийски, различни български царе и управници, Тодор Живков, дори Бойко Борисов. Днес ли се случва всичко или преди? Спектакълът е фантастичен, реален и нереален до гротеска. И завъртането на ролите в една и съща „пиеса“, повтаряща се във времето, надникването на различни образи в едни и същи герои, преливането на епохите на фона и благодарение на изчистения и модерен декор, изпълнен с финеса на Никола Тороманов.

„Процесът против богомилите“ е едно наистина силно начало на театралния сезон и с избора на пиеса на автор, който проницателно чете в дълбочината на времето и заради режисьорката Маргарита Младенова, която улавя посланията и ги разказва алегорично с лекота и заради актьорите, които умело играят с играта си.

Това е спектакъл за силата на човек да казва истината, за възможността и невъзможността да порастне в сблъсъка, за фалша, за царедворците и слепите царе, за бунтовниците, които движат еволюцията, за плиткия ум и спиралата на времето, в която всичко се завърта по гротесков начин. И дали зрителят ще влезе в него в дълбочина или ще се плъзне по повърхността, няма значение, защото във всички случаи ще види колко много талант събира българската сцена и дано да осъзнае, както се казва в пиесата колко е близо българинът до Господ.