27 февруари 1953 г. Вождът и учителят на световния пролетариат и властелин на Съветската империя Сталин усеща, че краят му е съвсем близо. Без да споделя с никого, той внезапно нарежда на шофьора си да приготви лимузината му и бързо да го откара в Болшой театър. Изважда истински късмет.

За първи и за последен път гледа „Лебедово езеро“. В главната роля е Мая Плисецкая. Мечтата на Вожда се сбъдва – последното, което вижда в живота си и остава пред очите му, е абсолютна красота. Прибира се в резиденцията си, затваря се в спалнята и никога повече не излиза оттам. През нощта на 28 февруари срещу 1 март получава удар. Няколко дни по-късно смъртта му е официално оповестена

Това е един от любимите спомени на Мая Плисецкая – най-великата балерина на всички времена и народи, която отлетя от този свят на 2 май, половин година, преди да закръгли 90.

Съдбата на московчанката по удивителен начин напомня тази на Одри Хепбърн – освен че са почти връстници, и двете са влюбени в балета, който ги спасява от ужасите на войната, и двете израстват без бащи, и двете преживяват изселвания и евакуации от страна в страна. И така до върха на света.

Само че Одри не успява да постигне мечтаната от нея кариера на примабалерина, а пробива в киното. След оттеглянето на Галина Уланова Мая Плисецкая е прима не само на Болшой театър, не само на Русия и дори не само на Съветския съюз. На цялата планета.

„Каква е тайната? Никога не съм обичала многото физически тренировки и постоянните репетиции. Така съхраних краката си здрави и си осигурих тази почти безкрайна кариера на световните сцени“, обяснява пред медиите Плисецкая с типичното си чувство за ирония.

Освен за артистичното дълголетие, другото, което най-често я питат, е как е успяла да съхрани съвършената си фигура до края. „Толкова е просто – който иска да бъде слаб, не трябва да се тъпче с храна. Никога не съм се подлагала на някакви чудовищни диети. Никога не съм си забранявала моя любим шоколадов сладолед. Нито бира с наденички. А храната, която препоръчвам на всички, е простият хляб.“

Разбира се, успехът и кариерата на Плисецкая си имат съвсем рационални обяснения. Някой би казал, че е пробила с връзки и това в немалка степен е така. По майчина линия тя принадлежи на еврейски балетен клан, където само нейната родителка Рахел Месерер е актриса от нямото кино. Братята и сестрите й са се посветили на балета – танцьори, хореографи, танцови режисьори. Генът е първата причина за успеха на Мая.

Но главната е характерът й. Както сама го формулира: „Да, характерът е съдба“. Когато се ражда на 20 ноември 1925 г., баща й Михаил Плисецки е част от управляващата класа. Работи във външното и търговското министерство, а през 1932 г. става генерален консул в Шпицберген. Именно там майка й, отказала се от кариерата си заради отглеждането на Мая и двамата й братя Александър и Азарий, я праща на уроци по балет и тя за първи път стъпва на сцената. Но както често става в живота, когато щастието изглежда пълно, настъпват „дни на проверка“.