През 1937 г. бащата на Мая е арестуван, а година по-късно – разстрелян. Режимът на Сталин го обявява за „враг на народа“, тъй като е обвинен в шпионаж. След няколко месеца и майка й е арестувана. При това не къде да е, а в самата зала на Болшой театър на представлението „Спящата красавица“, в което прима е лелята на Мая – Суламит.

Рахел Месерер е осъдена на 8 години затвор, тъй като не е предала мъжа си – врага на народа, и заедно с децата си е изселена в Казахстан. На Мая е съдено да попадне в сиропиталище, но с единия й брат малко по-късно са осиновени. Момчето – от вуйчо си – народния артист Асаф Месерер, а тя – от примабалерината Суламит Месерер. Мая смята, че щастието отново се е върнало в живота й. Ала животът й като дъщеря на собствената й леля се оказва драматичен – роднината обича да я унижава, както после ще разказва Плисецкая.

Това обаче калява допълнително характера й и помага на амбициозната красавица да пробие. Дебютът й на сцената на Болшой идва, докато все още е в хореографското училище. Датата е 21 юни 1941 г. – една нощ преди Хитлер да нападне Съветския съюз. На следващата сутрин започва войната.

Мая обаче не спира да танцува. Като стажантка в Болшой театър тя е евакуирана в Свердловск – главния град на Урал. През 1943 г. вече е на щат в главната трупа на Съветския съюз, където ще работи официално чак до 1990 г. Трябват цели пет години, за да може издънката на славния еврейски род да стане примабалерина. През 1948 г. й дават ролята на Жизел в едноименния балет, която я прави звезда. После идват Одета в „Лебедово езеро“ и феноменалният успех. Ала заедно с него – и подозренията на властта.

Мая е дъщеря на врагове на народа, а един от многобройните й вуйчовци е успял да избяга в Съединените щати, поради което й е забранено да напуска Съветския съюз. Даже не й е забранено, ами паспортът й изчезва, а нов не може да се издаде. И това не се променя дори след смъртта на Сталин, когато за родината й уж настъпва по-добро и свободно време. Въпреки че следващият лидер на СССР Никита Хрушчов често ходи в Болшой и води там всеки свой чуждестранен гост, за да се фука именно с Плисецкая, той не пуска птичката от златния кафез.