На улицата, на която живея, има стройна редица от изсъхнали дървета. Всяка пролет забелязваме, че са повече. Стават все повече. И това сякаш на никого от общинските служби за озеленяване не прави впечатление – нито на тези, които трябва да режат изсъхналите и станали опасни дървета, нито на тези, които трябва да ги подновяват, нито пък на тези, дето като падне малко сняг, го неутрализират с тонове сол. Да, сол. Смятам, че тъкмо тази щедрост на морска сол убива дърветата в София. Замърсеният въздух и вибрациите от трафика са далеч назад в класацията на причините за гибелта на зелената растителност. Солта се просмуква в почвата и освен че изсушава растящите върху нея растения, я прави негодна да дава живот на каквито и да било нови насаждения. И не трябва да си специално учил екология, за да се досетиш, че със солта през зимата пресоляваме манджата на градската екосистема.

Ама ще кажете сигурно, че така предпазваме народонаселението от изпотрошаване на крайници през ледените зимни дни. Едва ли само със сол става тази работа. Сигурно са измислени и други начини, та по спирките и тротоарите да не остават след като се стопи снегът мръсни купчинки сол. Може би трябва да се пита там, където зимата се точи по шест месеца и повече. Може би другите средства за борба със заледяването са по-скъпи, пък солта евтина, дори и вносната, та си солим на воля, защото са ни скъпи гражданите. На мен обаче по-скъпи са ми кестените и кленовете, дори тополите с техните пухчета напролет. Затова ако трябва да избирам, предпочитам да ми е хлъзгаво, но под балкона ми да не стърчи като упрек скелетът на поредното изгубило битката с цивилизацията дърво.

Знаете ли къде съм виждала истински грижи за дръвчетата по улиците на голям град – в Бейрут. Там зима няма, каквато при нас, но дойде ли есен, увиват стъблата на дърветата в зебло.