Преди всичко за белите жени на зряла възраст става въпрос. Миналата вечер стана ясно, че те не само могат да скачат, но и направо скочиха и си потърсиха правата. В началото беше само общата фраза, с която водещият Нийл Патрик Харис откри церемонията, заявявайки нещо от рода: „Добре дошли на най-добрите и най-белите... пардон, най-бляскавите Оскари“. („Най-белите“, защото като изключим филма „Селма“, не беше номиниран нито един цветнокож актьор, режисьор и т.н.)

В 90-секундната си благодарствена реч при приемането на своя Оскар за поддържаща женска роля за филма „Юношество“ обаче, Патриша Аркет каза, че е време всички да се включат в битката за равни права и равно заплащане на жените в зряла възраст. По-късно, вече не на сцената, тя допълни, че „Белите жени имат нужда от подкрепата на всички, включително и от тази на малцинствата като гейовете и цветнокожите.“ Призивът й звучеше така: Досега ние се борихме за вашите права, сега е време вие да ни върнете жеста. В публиката Мерил Стрийп първа скочи на крака, за да подкрепи Патриша, тъй като в Холивуд отдавна се носи ропота, че не е нормално и без това малкото добри роли за жени в зряла възраст да отиват само при Мерил, която и без това има брилянтна кариера, три статуетки и общо 19 номинации. Навремето Бет Мидлър бе казала напълно сериозно, че ако е на мястото на Стрийп тя би отказвала от време на време някоя хубава роля, за да даде шанс на някой друг да я изиграе.

Преди броени месеци пък Рийз Уидърспун откри собствена продуцентска къща с откровеното намерение да продуцира филми с ярки силни женски образи. Холивудските актриси над 40-45 явно са в безпрецедентна криза и това не е само кризата на средната възраст, но и кризата на възрастта, в която ламтящото за свежа плът чудовище, просто ги отхвърля и ги оставя без роли, оставя ги в покрайнините.

Очевидно проблемът е наболял и сериозен и съвсем не е случайна цялата истерия около пластичните операции, които понякога променят до неузнаваемост лицата на звездите, какъвто е случаят с Рене Зелуегър, около скандалите с фотошоп обработките на снимките на същите тези звезди, които изглеждат съвършени във фотосесии за списания, а когато ги снимат папараци на плажа, нещата стоят по съвсем друг начин – очевидно всичко това вече е преминало някаква критична граница, след като Патриша Аркет произнесе с треперещ глас този свой призив.

Бунтът на (пре)зрелите холивудски диви? Има ли някакъв шанс? Не знам, но именно тази тема ми се видя гвоздеят на тазгодишните Оскари. Проблемът е, че след определена възраст актрисите много трудно се вписват в най-комерсиалните филми каквито са екшъните, фентъзитата и Marvel-продукциите със специални ефекти. В такива филми не правиш роля, няма значение какъв опит си натрупал и какво си преживял, изискванията там са други и актрисите на 45-50 години не могат да ги покрият. За това става въпрос.

Във филма на Били Уайлдър „Федора“ от 1958 г. (от 1958!!!) застаряваща кинозвезда си прави пластична операция, която я обезобразява и тя се скрива от света като представя дъщеря си за себе си след пластичната операция. Не мога да се сетя как точно свършваше филмът, но ако си го намерите – гледайте го. Взаимоотношенията между Холивуд и пластичната хирургия и между Холивуд и естествените процеси на стареене, които, уви! засягат най-брутално жените, съвсем не са от вчера.

Проблемът въобще не е нов, но лично аз очаквам да има развитие. Не мисля, че жените в Холивуд ще си оставят магарето в калта, образно казано. Целият скандал, както знаете, тръгна от скандала с хакната поща на Sony, от който скандал разбрахме, че всъщност дори младите суперзвезди като Дженифър Лорънс например, която в момента е на върха на славата си, са получили значително по-малко от колегите си мъже, а какво остава за по-възрастните дами.

Така че всички се борят за правата на жените, всички дрънкат как вече равноправието е факт и дори ние, самите жени страдаме от това равноправие и сме иззели функциите на мъжете дори и всякакви подобни глупости.

Обаче въпреки всичко продължават да ни плащат по-малко. Не ми се иска и да си помисля как стоят нещата в България. Просто не ми се мисли.