На проверката на ръчния багаж на летище София синът ми свали от врата си медальона с форма на куршум. И веднага го накараха да го изхвърли като забранен за пренасяне предмет. Той демонстрира, че това е само декорация, че „куршумът“ се отвинтва и е кух, само форма. Не, категоричен беше проверяващият, това е форма, забранена за вкарване на борда на самолета. Формата обаче, която мина, беше в чантата на друго едно момиче от компанията – истинска гилза от съвсем истински патрон, която тя просто забравила да извади. Показа ни я чак когато пристигнахме. Просто „забранената форма“ беше в дамската й чанта, а не на врата й. А после, когато за всеки случай внимателно прочетох списъка на забранените предмети, никъде не беше описана „форма на куршум“. Апропо, не само тази форма, истинската, защото другата я върнахме още на летището в София заедно с още една камара забранени шампоани, слънцезащитни спрейове, които не се продават в опаковки за пътуване, лосиони, дезодоранти и пр., мина безпроблемно на връщане. Просто никой не ни попита какво носим в ръчния си багаж – пуснахме го на лентата на скенера и дотам. С усмивка, без да бъдем подложени на каквито и да било унизителни – да, унизителни! - процедури и обяснения, се отправихме към гейта. И не успяхме да отвлечем самолета с помощта на новозакупените слънцезащитни спрейове и дезодоранти, които пак си бяха в ръчния багаж.