Лъвът от Уолстрийт

Аз самият не съм сигурен кой съм. Изглежда се променям с всеки изминал ден, твърди актьорът

eva.bg 11 November 2018

Снимка: getty images/guliver

Очите му – сини, харизмата – вселенска! Една от големите звезди на нашето време, един от най-красивите мъже и един от най-невероятните актьори Леонардо ди Каприо днес става на 44.

Странна звезда е Леонардо ди Каприо. Хем излиза с едни от най-красивите жени, хем няма нищо скандално за него в медиите. Хем е невероятно добър, хем толкова години все не му даваха „Оскар“. Хем е от породата на „децата звезди“, хем няма нищо общо с лошата им репутация. Кой е Лео извън големия екран?

Въпреки че голямата му слабост са топмоделите (излизал е с Бар Рафаели, Жизел Бюндхен, Хелена Кристенсен, Ева Херцигова), той не е сред най-големите женкари в Холивуд. Когато излиза с една жена, е само с нея. Е, бързо му омръзват, но пък е моногамен. Не сваля хонорара си под 20 000 000 долара, но и няма славата на алчна и капризна звезда. Не е мамино синче, въпреки че е изключително привързан към майка си (води я като придружител на червения килим и на футболни мачове. Дори й намери мъж, като уреди среща с подходящ според него кандидат за сърцето й).

Бил е в много класации на най-сексапилните мъже, но не е от актьорите, които експлоатират имиджа на секссимвол. Никога не е вземал наркотици, никога не е бил лошото момче на Холивуд. Но не му отива и етикетът „доброто ченге“. „Аз самият не съм сигурен кой съм. Изглежда се променям с всеки изминал ден“ – твърди звездата. И още: „Хората не бива да знаят много неща за един актьор, той трябва да е мистерия. Иначе е трудно да му повярват, когато влиза в различни роли.“

Ето го извън ролите му, в няколко истински истории.

„Настоящий мужик“

Ноември 2010 г. Леонардо ди Каприо пътува с редовен полет за среща на най-високо равнище в Санкт Петербург. На нея ще присъстват премиерите на Русия, Китай и още дузина азиатски държави. Целта на конференцията с домакин Владимир Путин е да се вземат мерки за удвояване популацията на дивите тигри. Самолетът на Ди Каприо излита от летище Кенеди и е вече над океана. Докато погледът му се рее през прозореца, той вижда как единият двигател експлодира. Първата му мисъл е, че сънува. След това осъзнава, че е истина. „По дяволите!“ – казва си Ди Каприо. В следващия момент, като ехо на мислите му, чува истеричен вик на пътник с руски акцент: „По дяволите!“ И светлините изгасват. Самолетът започва да пада. Пилотът е изключил и другия двигател, за да се увери, че избухналият няма да се запали. Лео вече е бил в подобна ситуация при скачане с парашут, който отказва да се отвори. Резервният също заяжда. И дълго време пада, докато инструкторът му най-накрая успява да задейства единия парашут. Така че Лео знае – „Това не е добре!“

Но пак друг пътник произнася мислите му на глас. „Това не е добре!“ – чува се вик от първа класа. И тогава вторият двигател се включва, започват да се издигат. Самолетът трябва да лети близо час над океана, докато изразходва горивото, защото е прекалено тежък за аварийно кацане. Приземяват се успешно – обратно в Ню Йорк. „Знам, че е клише, но съм късметлия, че съм жив“ – казва по-късно звездата след няколко срещи със смъртта.

Но точно тогава той не си мисли „Господи, отървах се на косъм!“, а какво да направи, за да отиде на срещата. Приел е лично каузата за опазването на дивите тигри. Трябва пак да се качи на самолет, а не му се иска. Но има отговорности. Наема частен самолет да го откара до Санкт Петербург. Този път пък над Атлантическия океан се вихри буря, времето е лошо, заради борбата със силните ветрове горивото им свършва. Успяват да кацнат принудително в Хелзинки. Повечето хора биха приели това като знак от съдбата и щяха да се откажат. Не и Ди Каприо. Въпреки всичко той успява да отиде на конференцията и даже дарява един милион долара за каузата. А Владимир Путин, след като разбира за премеждията му, заявява пред събралия се политически елит: „Човек със слаб характер и не толкова здрави нерви може да си каже, че вероятно не си струва да дойде. Господин Ди Каприо обаче не е от тях. Той е „настоящий мужик“ (истински мъж).“

Редях се на една каса, а жената пред мен гледаше списание. Обърна се и каза: „Ето го отново този ди Каприо! Не ти ли се иска просто да изчезне?!“ Помислих си: ето един от онези моменти, когато казваш „Ти знаеш ли кой съм!“, или нахлупваш шапката си, плащаш и се махаш. Обикновено не избирам конфронтацията.
Лео без окови

На снимачната площадка на „Джанго без окови“. Сцената е трудна. Жестокият робовладелец Калвин Канди (в ролята Ди Каприо) разбира, че гостите му искат да го изиграят. Той е бесен, заплашва ги, обръща масата. Трябва да изглежда страшен, брутален, безскрупулен. „В един от дублите една от чашите се плъзна точно в този край на масата, където Лео удряше с ръка. Той замахна, стъклото се счупи и се вряза в ръката му. Започна да шурти кръв. Но той продължи с репликите. Гледах онемял и си мислех: „Никой друг ли не вижда какво се случва! Това е лудост!“ Но Лео не спираше да играе. Дори размаза кръвта си върху лицето на Брунхилда (в ролята Кери Уошингтън), която изглеждаше наистина ужасена. И за секунда не излезе от образ. Което задължи и останалите да останат в роля. Беше изключително преживяване да видиш подобно нещо“ – разказва колегата му от филма Самюел Джаксън. Ръката на Ди Каприо е в тежко състояние, нужни са дузина шевове. Но режисьорът Куентин Тарантино е доволен – именно този дубъл влиза във филма.

Тайният коз на Линкълн

Стивън Спилбърг в интервю за USA Today: „Лео ди Каприо беше на вечеря у нас. Бяхме само аз, съпругата ми и той. Попита ме какво става с проекта ми за Линкълн. И аз му казах, че е замразен, защото Даниел Дей-Люис ми е отказал. Не искаше да изиграе президента. Бе решил, че ако не се справи с ролята, ще съсипе имиджа на един велик човек. Лео само слушаше, не каза нищо. И темата приключи. На следващата сутрин ми се обади в офиса. Каза: „Ето ти мобилния телефон на Даниел. Той очаква обаждането ти.“ И това е. До днес не знам какво точно е казал Лео на Даниел, за да го убеди да приеме ролята. Отказва да ми разкрие. Но това беше началото на едно прекрасно приключение.“ Което, между другото, завърши с 12 номинации за „Оскар“, а Даниел Дей-Люис спечели третата си статуетка.

Каквото Лео иска, Лео получава

Лео е 12-годишен. Прибира се от училище заедно с майка си. На улицата разпознава едно момче, с което често се засичат по кастинги – Тоби Магуайър. Двамата много си приличат – израснали са в Ел Ей, и двамата са отгледани от майките си, не са сноби и не говорят по пет езика, а всичко, което искат, е просто да бъдат актьори. „Спри колата!“ – крещи Ди Каприо на майка си. „Буквално скочих от автомобила. Започнах да викам: „Тоби! Тоби!“ Той ме погледна стреснато, разпозна ме и каза: „А, ти си онова момче!“ Двамата прекарват следобеда заедно. Първият от много такива занапред. „Много исках да станем приятели. А когато искам някого за свой приятел, успявам да го спечеля “ – казва Ди Каприо.

И до днес са изключително близки. Той е чичо Лео за децата на Тоби и е чест гост в дома им. Магуайър пък е част от приятелския кръг на Леонардо, който го държи здраво стъпил на земята. „Имам огромна нужда от приятелите и семейството си. За тях съм просто Лео, а не Леонардо Великият. Благодарение на тях съм все още със здрав разум.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР