Жулиета е мъртва, да живее Радина

„И до днес светът не знае... съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета.” Шекспир

17 February 2014

Тъкмо Жулиета произнасяше предсмъртните си слова, преди да забие ножа в гърдите си, и в залата се разнесе мелодията на телефон. Е, има ли съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета в българска театрална зала? И какво щеше да стане, ако заради абсолютното нахалство на един зрител* Радина Кърджилова беше изгубила концентрация и беше провалила близо 3-часовия труд на колегите си, представящи Шекспировата трагедия във Военния театър?

Но Радина не трепна и изигра блестящо сцената, а тя не е от лесните, защото дори смъртта може да изглежда нелепа и смешна, когато актьорът е слаб. Радина Кърджилова беше за мен голямата изненада на постановката във Военния, не защото не съм знаела, че е добра актриса, а защото не знаех, че е толкова добра. Ефирна, красива, страстна**, с изключително добра дикция (а колко уж големи актьори съм виждала да се провалят в многословието на Шекспир, защото фъфлят или съскат...), със силен, без да е креслив глас, с абсолютно верен език на тялото – както казах, дори и в сцената със самоубийството на Жулиета! Помага й и обраната игра на Явор Бахаров (Ромео като хипстър), на Мирослав Косев като неин баща и Нети като майката, на „дойката” Албена Колева, на Георги Къркеланов като Меркуцио. Не толкова й помагат, колкото не успяват да й попречат доста евтино изглеждащите декори, невинаги добре намерените костюми на трупата и понякога спорното озвучаване с песни на плейбек.

„Ромео и Жулиета” във Военния (постановка Николай Ламбрев-Михайловски) ми припомни защо човек ходи на театър. Във всеки случай не за да спи, както все по-често ми се случва напоследък... Дадох си сметка, че от последните 7-8 спектакъла, на които съм ходила, това е първият, на който не заспах дори за миг. И това със спането не е само мой проблем. С Ирка дори имаме негласно състезание кой по-ефективно ще заспи. Някой път аз печеля, друг път тя е по-добрата.

На „Ромео и Жулиета” плаках. За последен път в театрална зала ми се случи на „Нощна пеперуда” с Михаил Билалов и Весела Бабинова в постановката на Явор Гърдев. А когато плача – помня.

 

* Може би не съм права да съдя този човек. Може би той е оставил телефона си включен (ама можеше поне на вибрация), защото: а) е световноизвестен лекар-хирург и консултира от разстояние спешна животоспасяваща операция б) играе на нюйоркската борса и трябва да е на линия в) е Батман и трябва да държи връзка с Робин. А дано, ама...

** Затова долу ръцете от Радина на всички писачи, които я изкарват неуравновесена, преиграваща драма куин. Тя е актриса, а актрисите, добрите, са особени хора, винаги малко вповече от нас, обикновените, по-емоционални, по-драматични и драматизиращи. Оставете й живота, отидете и я вижте на сцената. Там, където актьорите живеят.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
1
Dimitriyka Zaharieva-Enez
22 February 2014, 04:14

И все пак нашето Радинче си е ку–ку :)

ТВОЯТ КОМЕНТАР