Следите на времето по лицето му, осанката, походката, погледът... Гласът му, докато казва: „Que tu es belle!” (Колко си хубава!) Делон е магия и нежност. Магнит с високо напрежение. На изхода за артисти на театъра Cirque Royal в Брюксел след спектакъла му Une journee ordinaire (Един обикновен ден) го чакат жени на различни възрасти – елегантно облечени, бляскаво гримирани, нагласени. Приличат на влюбени ученички. Палтата им са шикозни, бижутата - впечатляващи, ръцете им треперят, стиснали програми от пиесата, която сме гледали току-що, и химикалки за автограф. И появата на Делон е отбелязана с викове. Красивите жени наоколо губят контрол. И се спускат към него като пеперуди към ярка светлина в лятна нощ. Само че нощта е зимна. А те напират да го докоснат. Викат: „Ален, спектакълът беше прекрасен“, а всъщност искат да кажат: „Ален, обърни ми внимание! Погледни мен!“ Някои се хвърлят да го прегръщат.

Прекрасното в спектакъла е присъствието на Делон и ролята, която прави. С осанката му, с играта му на мъж, трудно приемащ, че дъщеря му вече е достатъчно голяма, за да има свой собствен живот. „Анушка е жената, на която съм казвал най-много пъти „Обичам те!“ - признава Ален за дъщеря си, която му партнира в пиесата. Целта на тази пиеса и турнето, което започна през ноември и беше много близо до България, е Делон да представи дъщеря си на сцена. Той вярва в династиите и мечтае децата му да го наследят на екрана и на сцената. Анушка му партнира за първи път на 13-годишна възраст във телевизионния филм Лъвът“. Сега в „Един обикновен ден“ играе и приятелят й – Жулиен Дереймс и красивата френска актриса Елиза Сервие. Пиесата е написана с чувство за хумор и е забавна, на финала има трагизъм. Героят на Делон остава сам с миналото си и спомените за жената, която истински е обичал. Водещата роля в спектакъла е на Анушка, която е много естествена и играе с лекота, но дълбочина в образа постига Ален. И все пак води той. Спектакълът минава неусетно, като надникване във взаимоотношенията на Делон-баща и дъщеря му, като един обикновен ден от живота им. И обикновен, и не съвсем.

Красива ли е България? - ме пита Анушка.
Да. Има прекрасна природа – отговарям, - и изключителен език. Например знаете ли как се казва „Обичам те“ на български?
Как? - пита Делон.
Казвам „Обичам те“. Анушка го пише на телефона си на приятеля си. Ален го повтаря усмихнат. Добавям: „И аз.“