На парти у приятели на вратата ме посрещна момченце. Такъв живичък, симпатичен. Пита: „Ти как се казваш?“ И се представи: „Аз съм Борис.“ Бил на осем. Докато хвърляше хартиени самолети и търчеше из всички стаи, родителите му разказаха, че още вярвал в дядо Коледа, пишел му писма и ги оставял под саксия на терасата. Вярвал и че дядо Коледа прелита оттам нощем и си ги взима. Миналата година Борис си пожелал PSP – това, (за тези, които може и да не знаят) е преносим плейстейшън. На него се записват различни игри – голяма радост, по-често момчешка. Цената на PSP, както много горки родители са наясно, е значителна. Но съучениците на Борис носели PSP-та в училище и :) нали знаете... Бащата на Борис разумно предложил дядо Коледа да му донесе лаптоп с идеята, че цените са близки, а лаптопа ще го ползва цялото семейството. Борис попитал ще може ли да го носи в училище и като разбрал, че – не, делово настоял, че иска PSP. На Нова година получил различен подарък и демонстративно излязъл от хола. А родителите му открили бележка под саксията: „Дядо Коледа! Докажи, че си жив! До утре – пиеспи!!!!!“ Отношенията на Борис и дядо Коледа са обтегнати от година преди това, когато малкият видял своя приятел Митко да вади от пакета си под елхата джедайски меч. Писмото под саксията гласяло обидено: „Не е чесно На Митко меч!!!!“ Да си кажем честно, и на родителите не им е лесно да са в добри отношения с веселия дядо. Например мой близък приятел наскоро шофирал и търпеливо слушал сина си-първокласник да обяснява какво си е поръчал за под елхата. На едно кръстовище не издържал и директно заявил на малкия, че дядо Коледа не съществува. Както ми обясни, за да го научел да живее в реалността. Сигурно тази тема стремително ви доближава. :) Мисля си, че може би е хубаво да бъдем добри! :) И да оставим децата да вярват в чудеса. Все пак идва Коледа!