Сещам се за една притча, която чух наскоро от Хорхе Луис (инка, за чиято книга ще прочетете в EVA през август). В нея се разказва за младеж, който отишъл при местния мексикански шаман и го попитал: „Мъдри, ти, който разбираш езика на животните, чуваш гласа на земята и се свързваш с пазителите на планините, така като ме гледаш, виждаш ли нещо в мен?“ „Да – отговорил шаманът. - Виждам. В теб има един бял и един черен вълк, които непрекъснато се бият.“ „А кой от тях ще победи?“ - питал младият човек. „Този, който храниш повече.“

Ясно е - във всеки човек има две половини – едната го вдъхновява да гради, другата го подтиква да руши. На коя ще даде възможност да се изяви, е негов личен избор.

Днес, пресичайки ул. „Раковски“ в посока площад Славейков, видях този красив трафопост. И денят ми стана по-радостен с него. Освен артистичното решение скучна кутия за кабели да бъде превърната в изкуство това е и стъпка, която ни приближава до по-красивия ни и подреден град. И дава повече храна на нашия бял вълк.