Финчър го може

Преди да гледам „Социална мрежа“ на Дейвид Финчър, прочетох във Variety, че „това е един от най-добрите филми на 2010“. След като го гледах, ви казвам: Това е един от най-добрите филми за 2010 г.

06 октомври 2010
Преди да гледам „Социалната мрежа“ на Дейвид Финчър, прочетох във Variety, че „това е един от най-добрите филми на 2010“. След като го гледах, ви казвам: Това е един от най-добрите филми за 2010 г.
Няма нужда да разправям кой е Дейвид Финчър, зад името му стоят заглавия като „Седем“, „Боен клуб“, „Паник стая“ и „Странният случай на Бенджамин Бътън“.

„Социалната мрежа“ е създаден по книгата на Бен Безрих „Милиардер по неволя: Основаването на „Фейсбук“, История за секс, пари , гений, предателство“, но главният герой и истинският създател на социалната мрежа Марк Зукърбърг не застава зад филма. Не знам защо думата „секс“ присъства в заглавието на книгата, не съм я чела. Във филма обаче секс няма, а само едно мъничко зрънце любов – от онези зрънца обаче, които преобръщат колата. Няма и още много други неща – няма една излишна дума, един излишен кадър, един случаен актьор, един случаен жест. Монтаж, който трябва да се изучава в училищата по кино, висш пилотаж просто! Виждаме герои, които са и герои, и играчи, и предатели, и пичове, и срамежливи, и комплексари. И, по дяволите, как го правят това, че всички тези неща за хората на екрана ги разбираш и усещаш някак между редовете, в паузите,  в очите им, няма нищо декларативно, нищо грубо, нищо директно. А Джъстин Тимбърлейк в ролята на един наистина нахакан гадничък играч (ама от тези играчи, на които играта им е интересна само на най-високите си нива) прави блестяща роля. Доброто момче Едуардо Северин му казва: „Знам те какъв си! Знаеш ли колко неща съм чел за теб?!“ А той му отговаря: „А аз за теб знаеш ли колко съм чел? Нищичко.“ И в размяната на тези две прости реплики ти става ясно всичко: кой какъв е, колко му стиска и докъде може да стигне. Тимбърлейк е брилянтен, харизматичен и героят му показва всъщност точно това – колко е важна личната харизма, колко е решаваща и колко е хлъзгава.
Дяволски добър филм наистина! Можеш да разбереш много неща за мъжете и за тяхната зависимост от успеха, властта, силата, парите, страстта и жените като жените са едновременно на първо и на последно място. Точно както е в действителност.

Малко след прожекцията Ели Влаховска ми прочете един афоризъм на Валери Найденов за това че „пред белия лист си като пред белия чаршаф – или го можеш, или не.“ Същото важи и за белия чаршаф на големия екран. И Финчър го може. „Социалната мрежа“ го доказва.
ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР