Не ви ли писна от мантрата: мислете положително? Постоянно ни обикалят разни мъдреци от Изтока и Запада и ни облъчват: мислете положително, та мислете положително. Но какво би станало, ако всички мислеха положително? Някаква световна скука би се получила. Хората не са еднакви и си мисля, че както имаме различна физическа конституция, така и психическите ни дадености са различни. Ето аз например си мисля отрицателно, откакто се помня. Обаче отказвам да се чувствам виновна заради това. По-важното ми е да мисля различно и да не нарушавам основните християнски ценности. Не кради, не убивай и не хвърляй фаса си на улицата. Ако бях положително мислеща, нямаше да позволя хвърленият фас да наруши космическото ми спокойствие. Обаче той го нарушава, защото съм отрицателно мислеща и се вбесявам от детайли като боклуците по улицата. Или когато някой говори глупости по телевизията. Например, че сме създадени да живеем до 180 години. Наистина ли? Я да си помислим. Детството, грубо казано, продължава до 20-ата година. След това до 40 сме млади. После до 60 е зрелостта. И какво ще правим следващите 120 години? А представяте ли си, че пенсионната възраст ще се вдигне на 140 години. Ей, хора, на кого му се бачка толкова дълго?

Световната здравна организация казва: повече живот към годините, а не повече години към живота. Което си е едно отрицателно мислене, не мислите ли?