Историята в книгата е истинска, в смисъл, че звучи истински и заради това е малко тъжна. Аличе и Матия са главните герои, всеки претърпял жестока травма в детството си. Аличе „катастрофира“ на ски-писта и за цял живот остава с един скован крак. Матия причинява смъртта на своята бавноразвиваща се близначка и плаща „греха си“ като постоянно се самонаранява. Двамата преживяват кошмарен пубертет, от който някак си успяват да се измъкнат. Сближават се, но така и не успяват да изминат онази крачка от приятелството до любовта. Те са като простите числа, които дори да са близко едно до друго, дори да си приличат, винаги остават разделени от друго някое число, обстоятелство, несигурност, от самия живот.

С тези странни герои романът би изглеждал като фрикшоу, ако не беше написан леко, красиво, нежно, умно. Чете се бързо и ако трябва да разделим заливащата книжарските лавици продукция на зърно и плява, той е откъм зърното. Неслучайно само в Италия е продаден в 1 милион екземпляра, а правата за издаване са купени в над 20 страни по света.

цитат:

„През първата година на следването си Матия научи, че между простите числа съществуват някои още по-специални. Математиците ги наричат прости близнаци. Това са двойки, които са едно до друго, всъщност почти едно до друго, защото между тях винаги има едно четно число, което не им позволява да се докоснат, например 11 и 13, 17 и 19, 41 и 43. Ако човек търпеливо продължи да брои, ще забележи, че колкото по-нататък отива, толкова по-рядко се срещат.(...) Тогава в него ще се прокрадне изнервящо предчувствие, че близостта на двойките до този момент е била само случайност, че истинската им съдба е да останат сами.“