И там, и в Турция, и в Сърбия записва и издава албуми с най-горещата циганска музика - автентична, от родната й Македония, ориенталска, каквато обичат да слушат по на юг от нас, авторска, в която излива душата си. Личната си бяла и светла душа, скрита в черупката на смуглото й тяло, скована в болката му.

Джансевер Далипова е за първи път в България за поредица от благотворителни концерти, с които трябва да събере пари за операция. Тя трябва да я избави от изкривяването на гръбнака, започнало преди 8 години. За толкова време циганката, която е взривявала залите не само с гласа, но и с танците си, се е превърнала в тъжно подобие на самата себе си - превита надолу, ходеща трудно, лишена от възможността да върви с изправена глава.

Преди концерта й в София край зала „Фестивална" се сбира море от роми. Дошли са дори от провинцията, за да чуят Софи Маринова, Бони, Юлия Кирчева, Тони Стораро и още свои любимци, които дават песните си на Джани. Оказва се, че няма нито един от ромските изпълнители на поп фолк, който да не пял някоя от нейните тъжни песни. „Ще плачеш с мен", каза ми ден преди концерта Джани, когато разбра, че съм си купила билети. „Да си вземеш кърпички!" Аз обаче си мисля, притисната от чернокосата, беззъба, позлатена, люпеща семки, пушеща и шумна ромска тълпа, как ли Джани ще пее - дъждът над София не спира вече трети ден, а когато е дъждовно и влажно, нея я боли всяка кост и всеки мускул.

...Джансевер не е артистичен псевдоним, а рожденото й име и означава обичащо сърце. На цигански, разбира се. На този език, на който тя говори от сцената и публиката й отговаря, а аз се чувствам хем на мястото си, хем чужденка някак си...

Под прожекторите Джани е мъничка и прегърбена, с патрава походка. Край мен публиката вие, подгрята от българските поп фолк диви, от техните палави движения и събуждащи въжделения изваяни фигури, облечени в предизвикателни сияния. Джани е в семпъл бял костюм с панталон (тя винаги е с панталон и цветно сако с мъжка кройка на сцената - б.а.), с ниски бели обувки. Късата й коса е лизната само с гел. Най-върлите й фенове са станали прави, повечето са пред сцената, крясъците им заглушават гласa й. „Айде, майсторе" - вика Джансевер към тоноператора и запява. В един нисък-нисък регистър, ако затвориш очи, ще речеш, че пее мъж с дрезгав баритон. Повлича утихналата зала надолу, в дълбокото, където е натрупана вековна неизплакана мъка. Циганска мъка от ей така, от това, че животът е труден и несправедлив, че любовта идва и си отива, че децата се раждат и отлитат по късмета си... или пропадат. И изведнъж като нешлифован диамант гласът й разцепва плътното черно извън прожекторите на сцената и полита толкова високо, колкото и гласът на Софи Маринова не е достигал. Там, където куцичкият Банго Васили слиза от светлата дупка в облаците и носи под мишница бяла гъска да нахрани гладните чавя. „Кемано-о-о" - крещи циганският народ наоколо. „Кемано" запява Джани.

Тя е от хората, които ти влизат в най-близък гард от първо виждане - излъчва смирение и дяволитост едновременно, няма помен от горделивост у нея. Ако не знаеш, че е звезда, няма външен признак, по който да се досетиш, че е известна поне в половината свят - никакъв блясък и показност, никаква цигания.

Джани споменава, че майка й е родом от България, коренът на баща й е някъде в Солун. Казва ли ти някой със сигурност кой кой е на Балканите?

Девет деца били в бедно семейство, което гледало тютюн в струмишкото село Калугерица в съседна Македония. Девет гърла, част от тях се отваряли не само за залък хляб, а и за песен.

Джансевер още на 13-14 години изкарвала добри пари от сватби с малък цигански оркестър. Пеела и танцувала, смугло ококорено девойче с крехка фигурка, буйна черна коса и все още неукрепнал, но обещаващ глас - леко дрезгав, драматичен или звънлив, аканъ (любимата дума на Джани - тъкмо) цигански. Такава я чула и видяла една танцьорка, която работела в Гърция, и веднага я поканила да замине с нея. Джани на 16 обикаляла таверните и пеела, на 18 вече вървяла по стъпките на Есма Реджепова, правейки циганската музика хитова в сърцето на Европа - Германия. За Есма Джансевер говори като за „майката на циганите".

Различни са двете с Есма, макар да са много близки приятелки - Джани страшно я харесва, но смята, че би било глупаво да я имитира. Нейният път е различен, що се отнася до музиката й - тя пее по-ориенталски, експериментира с хип хоп елементи, ар енд би. Отделно от това композира и пише текстове. Тъжни, разбира се. Такива, които докосват и тези, които не разбират и бъкел цигански. И ги раздрусват до сълзи. Такава е песента „Миа зиа" от последния й албум - за всичко, което Джансевер е преживяла, за съдбата й, която я люшка от радостта до болката.

Тя й е давала и взимала. Дала й гласа и музиката, превърнала ги е в най-ценното нещо в живота й. За една нощ само станала звезда в Турция, когато изпяла „Карачадър" в шоуто на Ибрахим Татлисес, певец от ранга на Таркан. Дала й една любов, която държи в плен свободната от музика половина на сърцето й. „Много съм била обичана, искали са ме много мъже - и доктори, и адвокати, останах си с музиката. И с раната, която нося. Но и от нея черпя сила, да знаеш. Един творец трябва да е поне малко нещастен, за да е силен в творчеството си."

Джани няма свои деца, но отглежда всичките дъщери, синове и внуци на братята и сестрите си, общо към 50. Тежи й, че е сам-сама на този свят, признава го. Както и това, че много пъти е мислила да вземе едно сираче, да го отгледа, да осигури бъдещето му. Само да е здрава, да се справи със заболяването, което дълго е носила по наследство, но отскоро много й пречи - на пеенето, защото изкривяването й притиска диафрагмата, смущава дишането й, привежда снагата й надолу.

Обядваме с Джани в ресторанта на хотела, в който е отседнала. Поръчва си гръцка салата, тъй като й звучи познато от живота в Гърция, и телешко филе на скара. Свинско не яде, мюсюлманка е. Намръщва се при вида на месото като го донасят, още повече, когато се опитва да го разреже - сухо, жилаво, недобре изпечено, без какъвто и да било сос. Казва, че в Германия в заведение от подобна категория не биха си позволили да сервират нещо подобно. После вика сервитьорката и без помен от светски обноски, каквито без съмнение притежава, съвсем сериозно й предлага: „Хайде готвачът нека го изяде това, аз му го плащам."

За да разсея неудобството, я питам какво притежава, сякаш ще попълваме данъчна декларация. За повече от 20 години успешна музикална кариера си е построила една къща във Велес - „три стаи и хол, стигат ми" - и си е купила малък апартамент в Милхайм. Никога не е живяла в охолство, не е трупала, не се е фукала. Интересувам се защо не се облича пищно и не носи тежки златни бижута като истинска циганка нито на сцената, нито извън нея. „А-а, аз съм модерна циганка, - смее се Джани. - Имаше време, когато се кичех, но винаги с мярка - дребни бижута, такива нося и сега (златни обици на винт с мънички камъчета - б.а.), маркови дрехи никога не са били за мен мярка за престиж. Съклет ме хваща, ако трябва да се грижа за себе си. Не е важно какво носиш, а как пееш, според мен. Искам, винаги съм искала да ме харесват не заради външността, а заради музиката ми. На концерта в Пловдив снощи излязох ей така, както ме гледаш (черен памучен потник, панталон с неопределен сиво-зеленикав цвят, препасан с тънък колан, спортни обувки - б.а.). И пак 5 хиляди души ме слушаха и вода ми носиха, и ръка ми целуваха... Моята марка е фамилията. Като взема някакви пари, вдигам телефона и питам кой от какво има нужда - роднините ми са много бедни, всичките деца имат нужда от храна, дрехи, обучение, сватби."

Показва ми филийката хляб, от която яде в момента: „Виж това - ако знаеш да го делиш с друг, човек си, ако ли не - нищо не става от тебе. Не съм го измислила аз, цитирам ти Корана."

И продължава. „Никога не съм оставяла и музикантите, с които работя, в недоимък и нужда. Мене ме знаят - отивам преди концерт, никога не закъснявам и не карам да ме чакат, поръчвам храна и напитки за целия оркестър. Защото тези хора ако не са зад мене, с грешен тон могат да ме провалят, гърлото да ми пукне. Затова не съм богата и сега с благотворителни концерти събирам пари за операцията. Макар да ме наричат кралица на циганите, смятам, не е срамно да кажа, че ми трябва помощ."

Джансевер ми обяснява как въпреки известността си, досега няма твърд висок хонорар за участие. Като й се обаждали да я канят да пее дори съвсем непознати и я питали колко иска, тя отвръщала: „Ти колко можеш да ми дадеш?"

Операцията й в немска клиника ще струва 120 хиляди евро. 35% от тях поема здравната каса, останалите Джансевер трябва да си плати. Лекарите й дават 100% гаранция, че ще се изправи, стига да издържи сложната хирургическа намеса, която ще продължи 5 часа и сигурно дълго след това ще се наложи да лежи и дори да се учи да ходи отново, за да продължи да пее. „Кемано"...

Не зная за вас, но на 31 юли ще помоля горещо Бог, Аллах и оня никому неизвестен покровител на циганите да подкрепят ръката на хирурга и да дадат здраве на жената, която като лети със самолет, плаче при вида на красотата на тоя свят. Няма да поискам в този ден нищо за себе си, само да тупти още дълго на тоя свят голямото Обичащо сърце - Джансевер...