Семпло обаче не значи „просто ей така”. Всъщност Даяна обръща маниакално внимание на външния си вид. Тя дори излъсква с боя подметките на обувките си. Носи красив маникюр в червено, който няма как да не направи впечатление заради експанзивните й жестове с ръце. На устните си винаги слага кармин, а скулите и меката част на ушите й са силно напудрени с руж. „Човек трябва да има стил, казва Даяна. Стилът ти помага да станеш сутрин от леглото. Той е начин на живот. Без него си никой. И не става въпрос да имаш много дрехи...”

Възходът на кариерата й в „Харпърс” съвпада с тежка криза в личния живот. По време на Втората световна война съпругът й Рийд се премества в Канада. В автобиографията си Даяна пише: „Рийд живееше в Монреал и там работеше за интересите на Великобритания. Това беше много активен период в моя живот, цели 7 години се оправях сама.” Но това, което премълчава, е, че съпругът й живее с друга жена. Според слуховете Даяна дори отива в Канада, застава със съперницата си пред огледалото и й казва: „Виж се, ти си млада и красива, целият живот е пред теб. А аз започвам да остарявам и единственото, което имам, е моят прекрасен съпруг.”

Накрая Рийд се завръща у дома разкаян, а мисис Вриланд е все така влюбена в него. Когато през 1966 г. съпругът й умира, Даяна е дълбоко покрусена. Макар че, в типичния си стил, на следващия ден отново е на бюрото си в редакцията на „Vogue”.

Не я правете главен редактор!

Даяна сменя „Харпърс Базар” с тогава позападналия „Vogue” през 1963-а. Причината е, че за пореден път се оказва недооценена. Жената, която я открива за модната журналистика – Кармел Сноу, се пенсионира и... изрично предупреждава издателите на „Харпърс”: „Не правете Даяна Вриланд главен редактор!” Все пак Сноу е от поколението на дамите с „добър вкус”, а у бившето й протеже има щипка прекалена оригиналност и бунтарство!

Издателите на „Vogue” обаче са готови на всичко, защото от доста време тиражите им са хронично ниски. „От момента, в който Вриланд стана главен редактор на „Vogue” тя направи истинска революция,” казва Александър Либерман, редакционният директор на Conde Nast, който „открадва” Даяна от „Харпърс”. „Тя отърси списанието от десетилетия традиция, която трябваше да бъде преразгледана... Успя да го направи, защото беше блестящо дисциплинирана. Вриланд не беше просто луда, тя беше дисциплинирана дивачка.”

В много отношения Даяна гледа на „Vogue” като на театър и действа като гениален импресарио. Развихря фантазията си и раздува бюджета на списанието до крайност, за да остави читателките със зяпнала от възхищение уста. Тя например е първата главна редакторка, която изпраща фотографите и моделите си да снимат на далечни и екзотични места. В пустинята на Небраска или в джунглата на Амазония тя показва дрехи от местния етно пазар, съчетани по немислим дотогава начин. След първите космически полети през 60-те Вриланд дори поръчва заснемането на „извънземни” сесии с футуристично облекло от метал. През това бурно десетилетие всекидневните дрехи стават все по-оскъдни и секси (раждат се дънките и тишъртите), а Даяна шумно ръкопляска. “Банските от две части са най-важното откритие след атомната бомба,” е една от крилатите й фрази.

Благодарение на нейните смели проекти модните фотографи стават звезди и се появяват първите топ модели – Туиги, Верушка, Мариса Беренсон. В артистичните среди славата на Даяна Вриланд е толкова голяма, че дори надменният Холивуд се впечатлява. През 1957 г. излиза филмът Funny Face с Одри Хепбърн, в който Фред Астер играе моден фотограф (прототипът е Ричард Ейвдън), а Кей Томпсън е в ролята на шефка на списание (естествено, става въпрос за Даяна), която нарежда на редакторите си: think pink! (мислете в розово!).

Наистина, Даяна обича розовото. На него е посветена може би най-прочутата й модна епиграма: „Розовото е морскосиньото на Индия!” Но за модната законодателка дори розовото бледнее, когато на сцената се появи кралят на цветовете – червеното.

Огромният й кабинет във „Vogue” е с мебели на леопардови шарки, а стените са яркочервени. Дома си тя обзавежда с ориенталски дивани, много табуретки и възглавнички и всичко е червено. Тапетите й навсякъде са на огромни цветя върху пурпурен фон. „Искам домът ми да е градина, казва ексцентричната Даяна. Но градина в ада!”

По собствените й думи тя прекарва целия си живот в търсене на перфектното червено. „С този цвят всичко е ясно, - казва Даяна. - Червеното прави всички други нюанси красиви. Не мога да си представя да ми стане скучно с този цвят – това ще е все едно да ти стане скучно с човека, когото обичаш!”

Думи, в които има много страст. Казани от жена, която знае как да обича. Та нали през всички 86 години на невероятно богатия си и интересен живот Даяна никога не е щадила сърцето си – нито за обожавания мъж, нито за любимата работа, нито за най-скъпия си идеал – творчеството. Даяна Вриланд умира през 1989 г.