В света на модата, който познава безброй красавици и много оригинални жени, няма втора като нея. Даяна Вриланд е легендарната главна редакторка в историята на модната библия Vogue. Изключителна жена, с физиономия на индианец с лула в зъбите, но със сюблимен стил.

Тя е противоречива личност, затова парадоксите й отиват дори повече от пардесютата. Труман Капоти й е посветил един доста сполучлив: „Тя е гений, но от онзи особен тип, който много малко хора биха признали. Трябва самият ти да си гений, за да я оцениш напълно. Иначе просто ще си мислиш, че е една доста глупава жена…”

Не е ясно какво са си мислили издателите на списание „Vogue”, когато през 1971 г. брутално уволняват Даяна от позицията й на главен редактор. През осемте години, в които е на кормилото на модната библия, ексцетричната дама за първи път показва снимка на гола моделка, популяризира „Бийтълс”, дава уроци по стил на самата Джаки Кенеди, прави „премиера” на етно стила и животинските принтове, въвежда кафтана и римските сандали. Превръща списанието от сборник с кройки за богато омъжени безделнички в двигател на модната революция през 60-те. Даяна Вриланд е истинска муза на „десетилетието на младостта” с неговите деца-цветя и сексуалната революция, макар че самата тя тогава е на повече от 60 години. 

„Обожавах живота си във „Vogue”, казва Даяна, но до самия си край оставя без коментар внезапното уволнение. Нито добро, нито лошо за шефовете на издателство Conde Nast. Може би защото, когато Даяна се сбогува, тя никога не се обръща назад. Пък и знае, че винаги оцелява.

Скоро 67-годишната диктаторка на стила заменя блясъка на „Vogue” с престижа на музея „Метрополитън”. Там става организатор на изложби с костюми: показва модели на Ив Сен Лоран и Баленсиага, разкошни рокли от филмовите продукции на Холивуд и дори одеждите на руския цар Петър I. За последния казва: „Когато видях дрехите му, само можех да поклатя глава – та аз самата съм носила подобни кафтани. Русия е извор на безкрайно вдъхновение в модата.” Изложбите й привличат рекорден брой посетители и получават възторжени рецензии в пресата.

родена в Париж

Кариерата на Даяна Вриланд винаги е била изпълнена с неочаквани обрати. Но най-странно от всичко е, че тя въобще има кариера. Все пак родителите й (майката е много богата американка, бащата - красив шотландец) никога не са работили. “Дните им минаваха в забавления”, спомня си родената през 1903 г. Даяна. „Те не свършиха нищо през целия си живот и заедно с приятелите си просто живееха богато.” Благодарение на наследените пари родителите на Даяна се установяват за дълго във Франция – там общуват с интелектуалци, прекаляват с шампанското и носят изящни дрехи... Когато десетилетия по-късно питат Даяна откъде идва безупречното й чувство за стил, тя отговаря лаконично: родена съм в Париж.

В столицата на модата Даяна израства като мургаво момиченце с дълбоко хлътнали очи и орлов нос – грозновата издънка в семейство на прелестни блондинки. Майка й Емили Диъл е очарователна социална пеперуда с много обожатели, а сестра й Александра е истинско ангелче. Като дете Даяна често бива укорявана от майка си: „Сестра ти е толкова красива, а ти си ужасно грозна и завистлива. Затова човек не може да се оправи с теб!” По-късно Даяна, с типичния си апломб, ще обобщи: „Знаете ли, родителите понякога са ужасни.”

От своя страна Даяна намира майка си за твърде напориста и екстравагантна особа. И си спомня случай, в който Емили идва да я вземе от училище, облечена в „яркозелен костюм от туид и жълта тиролска шапчица с черно перо, позлатено накрая. Плюс много, много грим.” В тийнейджърския си дневник пише: „Аз и майка ми сме на различно мнение практически за всичко.”

Елегантността е в главата

Даяна е наясно, че не е красавица, но още в ранна възраст осъзнава една житейска истина, която след време ще формулира с прочутото си остроумие: “Истинската елегантност е в главата, ако имаш нещо там, всичко останало идва само.” Според нея стилът, а не баналната симетрия на чертите, има значение. В представата си за красота тя включва не само начина, по който една жена се облича, но и начина, по който се движи и по който винаги намира остроумен отговор. Даяна се оглежда наоколо и не вижда нито една оригинална жена, която да боготвори. Затова тя просто решава, че ще работи върху себе си и ще стане собственият си идеал.

Държи много на спретнатия си външен вид, усъвършенства маниерите си и чете с настървение. Книгите са единственото й образование, защото лекомислената й майка отказва да изпрати дъщерите си на училище. Вместо това ги записва в балетна школа. Именитият руски балетмайстор, който преподава на Даяна, не се впечатлява от виковете на болка и скъсаните сухожилия - само танцът има значение. Дисциплината, която възпитава у нея, става най-силният й коз за цял живот.

Самоусъвършенстването очевидно дава плодове, защото на 18 години Даяна привлича вниманието на изключително очарователен мъж. Младият американски банкер Рийд Вриланд тъкмо е завършил Харвард и сега прекарва лятото по най-елегантния възможен начин – в Европа. Когато Даяна го вижда за първи път, направо е поразена от красотата му. Рийд я кани да играят голф, а на нея и през ум не й минава да си признае, че не умее. Появява се на игрището с бутафорно превързана ръка и... след няколко месеца вече е госпожа Вриланд.
красивото-грозно

Следват години, в които младата двойка се сдобива с двама синове, живее ту в Америка, ту в Лондон, често отскача до Париж и общува с едни от най-интересните личности на своето време. Даяна се запознава с Коко Шанел и прекарва повечето от времето си по модни ателиета и елегантни пробни. Не плаща почти нищо за дизайнерските си дрехи, защото според френските диктатори на стила, тя притежава нещо, което наричат jolie/laide, в превод “красивото грозно”. Дизайнерите й подаряват тоалети и аксесоари в замяна на нейната способност да прави впечатление в обществото.