Мария Илиева - стерео сърце

Какво има пред нея? Как ще продължи кариерата й, дали детето ще я промени? За какво мечтае Мария сега? Отговорите ексклузивно пред EVA

Милена Попова 09 януари 2018

Снимка: Тихомир Рачев

 

Много мастило се изписа за любовния ти живот. Имаше публични изявления от твои „бивши“. Ако ти пишеш свои любовни мемоари, колко голяма ще е книгата? Как гледаш на злобата на бившите мъже?

Имам няколко грешки на растежа, но те са ми дали ценни уроци и с днешна дата правя разлика между любов и увлечение. Научих се да обичам разбираемо. А за мемоарите – книгата би била голяма, но в нея бих разказвала не за любовния си живот, а за любовта – във всичките й форми, като най-голям смисъл и двигател за себереализация. Любовта е моята водеща светлина и е в основата на най-високите ми постижения в личен и професионален план.

А озлобените „бивши“ като цяло са нещастни хора, лишени от себеуважение.

Какво смяташ за дъно на човешката мерзост? 

Предателството и безграничното безочие на простака ме отвращават.

Обществото ни има тази склонност – да омаловажава постиженията на другите, да ги обвинява за собствените си неуспехи и с това да си създава някакъв псевдокомфорт
Ти имаше любовна връзка с американския актьор и каскадьор Дейвид Лийч. Имала ли си възможност да живееш в друга страна? Как мислиш, че би се развил животът ти, ако се беше установила в друга страна? 

Не само имах възможност, а и поживях известно време в Америка. Тогава си дадох сметка, че границите са само в главата. От ранните ми 20 години пътувам постоянно по света и не съм живяла с типичната илюзия на икономически недоразвитите общества, че „навън е много по-хубаво, а у нас е много зле“. Чувствам се гражданин на света, имам приятели, съмишленици и бизнес партньори навсякъде.

Винаги си усмихната. Криеш ли се зад усмивката си? 

Обичам да се усмихвам. От малка знам, че усмивката променя енергията на света и носи след себе си щастие. Хората, които ме познават добре, усещат нюансите в усмивките ми. А за другите едва ли има значение.

Ако трябва да се отъждествиш с една от героините в „Сексът и градът“ – Кари, Саманта, Миранда и Шарлът – коя ще е тя? 

Може би Кари, заради колорита й, заради лекотата и начина, по който преминава през живота.

Кое е най-необикновеното нещо, което се е случило в живота ти? 

Има немалко необикновени неща, случили се в живота ми. Мога да разкажа за съдбовната ми среща с португалската мегазвезда Тони Карейра, в резултат на която съм един от малкото източноевропейски артисти с участие в мултиплатинен сингъл. Но предпочитам да разкажа друг случай. Преди около 15 години бях в Малта. В компютърната зала на хотела, в който бях отседнала, срещнах много интересен човек. Изглеждаше доста млад, но в очите му имаше плашеща мъдрост. Оказа се, че е член на борда на Световната здравна организация. Говорихме дълго, по-скоро аз задавах въпроси и слушах. Той ми разказа върху какво работи: че остаряването е процес, който вече може да се манипулира на генетично ниво, и че е създаден апарат, който разпознава отделни ракови клетки в организма. Те могат да бъдат унищожени с високотехнологичен лазер още в начален етап на заболяването. Всичко това тогава ми звучеше крайно нереално. Но не съм забравила тази среща и често размишлявам върху въпросите, свързани с мистерията на живота. (А аз не съм забравила една среща с Мария преди години, малко след рождения й ден на 1 декември. Тогава нейната майка й е подарила… присъствие на сърдечна операция на живо. Мария като дете мечтаела да стане хирург и този „нездрав“ интерес към медицината е запазила и досега. Никога не забравям също така, че Мария е отличен математик, завършила е Математическата гимназия и това, че е станала артист, не е променило у нея любопитството и уважението към света на науката. – б.а.)

Кое е най-необикновеното място, на което си била? Или на което искаш да отидеш?

Пътешествията са моята страст, зареждат ме по неповторим начин. Много харесвам екзотиката на Азия и винаги се връщам с удоволствие там. Бих искала да отида до Австралия, имам усещането, че ще се влюбя в природата и енергията на този континент.

Мислиш ли, че човек сам прави съдбата си или че съдбата решава изцяло нашия път? 

Вярвам, че мислите материализират реалност.

В интервю пред ЕVA преди 13 години казваш, че ако се налага да избираш между дете и кариера, категорично ще избереш детето и ще изоставиш работата си. И сега ли мислиш така? 

Всъщност никога не е съществувал такъв избор в живота ми, но в приоритетите ми любовта винаги е била на първо място.

Преди десет години основа лейбъла си „Стерео стая“. Каква е равносметката ти? Къде държиш музикалните си награди? 

Равносметката е, че заедно с целия екип на компанията в годините създадохме качествена музика и артисти. Успехите им на музикалната сцена са многобройни – първи места в чартовете, награди за локални и международни изяви. Всеки един от артистите на компанията получи повече от силен старт на развитието си. Моите лични музикални награди са на капака на пианото ми. Близо 30 са, трудно се събират там, но ме вдъхновяват и приятно ми напомнят, че най-хубавото предстои.

Как си представяш себе си след десет години?

Щастлива, с любимия мъж и децата си.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР