Мария Илиева - стерео сърце

Какво има пред нея? Как ще продължи кариерата й, дали детето ще я промени? За какво мечтае Мария сега? Отговорите ексклузивно пред EVA

Милена Попова 09 януари 2018

Снимка: Тихомир Рачев

 

Как вземаш важните решения в живота си – бързо и спонтанно или ги обмисляш дълго? Или пък се съветваш с астролог? 

Решителна и смела съм, често крайна. Сравнително търпелива съм, но имам рефлекс за бързо вземане на решения. Не се е случвало да съжалявам за тях. С астролог не се консултирам, ние, звездите, си общуваме постоянно. (И тук Мария избухва в нейния заразителен смях, който топи ледове и гради мостове.)

Планирано ли беше бебето? 

Знаеш, че не обичам да говоря за интимния си свят. Не мога да скрия обаче, че съм обичана и много щастлива, предстои ми най-голямото събитие. С Георги се влюбихме, пожелахме да създадем живот и Бог бе милостив – забременях веднага след като го решихме. Той не живее в България, развива успешно бизнеса си в Белгия. Категорично не желае медийно внимание и аз уважавам това.

За приятеля ти писаха, че е с 12 години по-млад. Така ли е? Ти как възприемаш разликата във възрастта? 

Да, Георги е по-млад от мен и не намирам нищо сензационно в този факт. За мен годините са цифри, които нямат непременна връзка с поведение, душевност, визия. Не робувам на обществени клишета и очаквания, защото имам по-важни занимания.

Къде живееш в момента? Смятате ли да живеете заедно тук или в чужбина? 

Сега съм в апартамент в полите на Витоша, но напоследък доста мисля за кътчето природа и свободата, които предлага животът в къща. Пътувам доста и не изключвам възможността да живея извън България. Европа е твърде малка, за да придаваме съдбовна важност на местоживеенето си.

Родителите ти са се развели, когато си била на 5. Отгледана си само от майка си. Смяташ ли, че модерните форми на брак – родителите са приятели, но не живеят заедно, или пък липсата на един родител – оставят отпечатък върху психиката на детето? 

Отпечатък върху психиката на детето оставя всичко, което се случва, докато то гради личност и светоусещане. Затова е от ключово значение какво ще му разкажат и покажат родителите. Благословена съм с прекрасна майка, която и за миг не е допуснала да усещам дисбаланс. Тя е сред най-добрите хорови диригенти в България и е моят пример за съчетание между ум, талант и душа. Баща ми, който за съжаление вече не е сред нас, ми даваше обич, приятелство и толкова важната мъжка гледна точка.

Какво е най-важното нещо за живота, което си научила от майка си?

Колкото и да е трудно на моменти, човек трябва да запази добротата си, да е смирен и да умее да прощава. Може би най-големият ми урок от детството е, че любовта не е наготово и завинаги, че трябва много да се грижиш за нея, за да я има във времето.

Пазиш ли детските си книжки? Какви книги ще четеш на детето си? 

Пазя книги на Карл Май, Луис Карол, Ектор Мало, приказки от български и чужди автори, детски разкази, повести и приключенски романи. Мисля да стартирам с четене на приказки и „изиграването“ на ситуации от тях, помня колко любимо и забавно ми беше това в детството. Такива са плановете ми за литературни занимания в близките няколко години.

Ти самата каква книга имаш на нощното си шкафче?

В момента наблягам на книги за детска психология, предпочитам да надградя инстинктите си с малко познание. Преди това бях на скандинавска вълна – Стиг Ларшон и криминалните му романи.

Работила си като застраховател – това е специалността ти в Икономическия университет, нали? От какво би искала да застраховаш детето си, образно казано? Плаши ли те светът, в който има все повече агресия? 

С времето ценностите, в които е възпитавано моето поколение, доста се промениха. Светът се дигитализира, човешките отношения също. Общуването изгуби органичността си и в най-чистия си вид стана чуждо за хората. Всичко вече е прекалено лесно, а лесното прави личността ленива и малодушна. Агресията винаги е присъствала в човешката история, тя е примитивен, но работещ инструмент за надмощие и оцеляване. Затова семейството става все по-важно, особено личният пример. Много е важно да се възпита у едно дете емоционална интелигентност. Тя включва адаптивност без агресия и умението да се управляват конфликти. Ако са налице, агресията на околните не е заплаха.

Ти как се справяш с агресията? 

Подминавам я с безразличие и не се цапам със злобата, лъжите и нападките. В началото на кариерата си бях много чувствителна, ставаше ми болно и недоумявах, когато някой лансира атрактивно поднесени неистини, гарнирани със завист и злоба. Сега ми е все тая. Обществото ни има тази склонност – да омаловажава постиженията на другите, да ги обвинява за собствените си неуспехи и с това да си създава някакъв псевдокомфорт.

Някои родни интелектуалци твърдят, че чалгата отдавна не е само жанр, а е превзела живота ни. Ти как мислиш?

Не обичам обобщаващите заключения. Масовото навлизане на субкултура в ежедневието ни не е учудващо за никого. При тоталното отсъствие на държавна политика, свързана с творческия, културния и интелектуалния прогрес на нацията, това е повече от очаквано. Жанровете в музиката нямат нищо общо с това, те са само отражение на света чрез една художествена измислица.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР