„Междузвездни войни: Последните джедаи”: Сбогом, принцесо!

Никога повече няма да видим Кари Фишър в „Междузвездни войни”. И този тъжен факт ми се струва по-важен от всичко. „Междузвездни войни: Последните джедаи” на режисьора Райън Джонсън е в кината от днес.

Ирина Иванова 15 декември 2017

Забелязвам, че с възрастта актьорът Марк Хамил в ролята на Люк Скайуокър забележително заприличва на самия Джордж Лукас, създателят и вдъхновителят на великата „междузвездна” поредица. Споделям наблюдението си, мислейки си дали пък именно Люк не е алтер егото на Лукас във филма. Не само в този епизод, във всичките. Не че е толкова важно, но просто се чудя откъде да започна ревюто си.

Добре. Ще започна с това, че няма да спойлвам. (Ако случайно е останал някой, който не знае, това означава да разкажеш предварително филма и така да лишиш читателите от момента на изненадата, да им убиеш удоволствието от гледането на филма с една дума, идва от англ. spoil – развалям, осуетявам). Напоследък разбирам колко удобно е да не спойлваш. Когато филмът не е добре разказан и силно се колебаеш как точно да го подхванеш, просто казваш: Няма да ви спойлвам. И мъките ти приключват. Естествено, има филми, които са толкова мощни и завладяващи във визуално отношение – като „Блейд Рънър 2049” на Дени Вилньов например – че сюжетът по естествен начин остава на втори план. Все още се чудя как да започна ревюто си.

Може би трябва да започна с това, че ужасно много харесах предишния епизод - „Силата се пробужда” (2015) на Джей Джей Ейбрамс – имаше история, смях, усещане за приключение. Влюбих се в Дейзи Ридли, в Джон Бойега, в Адам Драйвър. Страхотни попадения!

В новите „Междузвездни войни: Последните джедаи” не е останало почти нищо от очарованието на сагата. Дехуманизацията, така да се каже, е тотална - особено в първия половин час, когато уж филмът би трябвало да те завладее. Вместо това обаче, той те отблъсква с протяжността и технократската скука, които лъхат от него.

Прочетох, разбира се, уау-ревютата в повечето англоезични издания и се зачудих дали пък на нас, дето сме по-така на изток, не са ни пробутали някаква по-кофти версия на филма. Нали привържениците на конспиративните теории разправят, че „там”, в западния свят, и сиренето, и парфюмите, и дрехите на определени марки били сто пъти по-качествени и двеста пъти по-евтини от тези на същите марки, които се продават у нас. Шегувам се, но наистина не знам по какъв друг начин да си обясня ревюта, завършващи с изречението: „Това са най-добрите „Междузвездни войни” до момента”.

Не, имам и друга версия, според която тайни агенти на продуцентите от Disney (те сега като купиха и 20th Century Fox не станаха ли някак съвсем пък прекалено могъщи, още повече след като „Уайнстийн къмпани” се тресе предфалитно в резултат на сексскандалното цунами, което я удари?) плащат на продажни филмови критици, за да пишат невероятни ревюта за филма. Така се създава Ниагарски водопад от положителни мнения, който отнася всички други в пропастта. В безсилието си някои дори бяха открили препратки към филмите на Акира Куросава и Джон Форд. Ами няма такива препратки, изсмуквате си ги от пръстите.

Третата ми версия е, че раят вече се е установил на земята. Така де, след като толкова много хора са на едно и също мнение... Само критикът на „Hollywood Reporter” се осмелява да каже, че може би филмът е малко прекалено дълъг. След което веднага извинително обяснява, че въпреки това несъмнено е велик. Странна работа! Да не би да са им давали някакви специални хапчета за харесване?

След като прочетох всички крайно положителни и вдъхновени ревюта се почувствах като в онзи стар виц дето мъжът се връща изненадващо в къщи и заварва жена си в леглото с друг, а тя му казва: „Не е това, което си мислиш. Ти на очите си ли ще вярваш или на мен?” В случая съм в ролята на мъжа – на очите си ли да вярвам или на критиците? И понеже никой не ми е давал хапчета за харесване, нито ми е превеждал десетки левове (както пееха „Ъпсурт”) по банков път, пък и по конституция не съм длъжна да харесвам „Междузвездни войни: Последните джедаи”, ще си кажа, че намирам филма за интересен и вълнуващ само в малките моменти на общуване между героите – между Люк (Хамил) и Рей (Ридли), между Рей и Кайло Рен (Адам Драйвър). Моменти, които ниагарският водопад от CGI ефекти отнася в пропастта, но аз успях да си ги задържа. Да разполагаш с тези актьори и да не усетиш, че публиката иска да гледа и тях, а не само технологичните чудеса, с които си ги обградил, ми се струва толкова непрозорливо! Осъзнавам, че филмът ще бъде гледан, независимо от всичко, просто защото „Междузвездни войни” като поредица, като легенда е безкрайна като Вселената. Така че ще го гледате и ще видите онази сцена (има я и в трейлъра, така че това не го броя за спойл), в която Рей медитира под ръководството на Люк, опитвайки се да намери и да разбере Силата в себе си. „Какво виждаш?” – пита я Скайуокър. „Светлината... Мрака... Баланса” – отговаря тя.

Е, и аз медитирах, за да открия Силата в себе си, която да ме накара да харесам филма, но не се получи. Понеже липсва именно балансът. Парадоксалната красота на „Междузвездни войни” е в това, че въпреки всички фантастични ефекти, тя е преди всичко една вечна приказка. Не ни лишавайте от приказката, моля!

Един от най-истерично харесалите филма критици казва в края на ревюто си, че всъщност филмът е дълбок поклон пред паметта на Кари Фишър, безсмъртната принцеса Лея, преселила се сред звездите по време на снимките на филма, точно преди една година. И тук можем само да замълчим, нали? И да погледнем нагоре.

Поклон, принцесо! Завинаги в сърцата ни!

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР