Мая Манолова - остро с бутонките

Противоречива е най-мекото определение за личността Мая Манолова, но не може да й се отрече, че е несломима биткаджийка, независимо дали става въпрос за обществена кауза или за заболяване като рака на гърдата

Ваня Шекерова 11 декември 2017

Снимка: Светослав Караджов

 

На какво ви научи ракът?

Генерално сега правя само неща, които смятам за правилни. Подкрепям каузи, които смятам за справедливи. Помагам на хората. В парламента ми бяха отнети частично свободата и независимостта. Там се съобразяваш с линията на партията, с ръководството. Защитаваш законопроекти и каузи, независимо дали ги смяташ за правилни или не. Сега аз преценявам с какво да се занимавам. Това е генералното, което промених. А иначе аз винаги съм се хранила здравословно. Спазвам всички пости, не прекалявам с нищо, по цял ден съм на плодове. Но човек в такива моменти разбира и колко много приятели има. Например фризьорката ми на годините на дъщеря ми беше извадила от интернет с какво се хранят раково болните. Всяка сутрин ми поръчваше сок. В болницата много се забавляваха, че диетолог ми е фризьорката, но момичето го правеше от сърце. Много хубав жест. Аз лично не прочетох и дума. До момента е така. Може би съм късметлия, че имаше кой да го прави вместо мен – дъщеря ми, ето и фризьорката ми, приятели.

Да кажа, че съм болна, аз, която винаги съм пълна с енергия, да кажа, че съм оперирана – никой нямаше да ми повярва. Щяха да помислят, че съм се скрила.
Подкрепяте ли благотворителни кампании в полза на жените с рак на гърдата?

О, да, винаги. И не защото аз самата минах през това. Като депутат организирах безплатни профилактични прегледи за жени от моя регион, Кюстендилския. Участвала съм и в похода „От любов към живота – Avon срещу рака на гърдата“. Изключително респектирана съм от това, което прави и Нана Гладуиш, на която от сърце пожелавам да се излекува скоро, и на момичетата от фондацията й „Една от осем“ с кампанията им „Сърдечни приятелки“. Обикаляйки с розовия кемпер в страната, те са избрали най-трудната част от тази битка – да вдъхват кураж, сили, увереност, смелост на жените, които в момента се борят с болестта, минават през терапия, както и на тези, които са приключили и се връщат към нормалния си ритъм на живот. Видях с очите си колко надежда и вяра подаряват тези момичета. А едно от най-важните условия да победиш болестта е именно волята за живот.

Кога се чувствате тежка?

Като прекаля с храната. Вечно съм на диети. От чисто естетически съображения. Все съм на грозде, на диня, на череши, най-много на солети, когато постя. Аз съм привърженик на д-р Емилова. Веднъж съм ходила в клиниката й, още когато се появи, а след това си правя сама лечебното гладуване.

Нека ви върна отново назад – как влязохте в политиката?

Аз си получих партийната книжка, когато всички си хвърляха техните. През 1990 г. беше естествено чувството ми за справедливост да е свързано с левите идеи и социалните каузи. Винаги съм била лидер – отряден председател, дружинен, председател на ученическия комитет на Комсомола. Не знам дали е добре да го казвам...

Защо да не го кажете! Това е част от биографията ви.

Е, добре, винаги съм била много активна. От 1997 г. работех като адвокат, когато ме вписаха в листата, бях трета в къса листа, каквато е в Кюстендил. Но във всяка партия търсят нови лица, които не са се занимавали активно с обществена дейност. Отговарях на това изискване – не бях общински съветник, не съм се кандидатирала за кмет. Влязох в т.нар. гражданска квота и от позиция трета в листите направихме най-силния резултат. И станах депутат. Там пък, както си знам. Обикновено искам да съм най-добрата. Така че положих много усилия да съм добър законотворец. А това сега ми помага да съм добър омбудсман. За съжаление обаче във всеки следващ парламент се обръща все по-малко внимание на същинската работа на депутатите. Те трябва да правят законите, а не да се карат по цял ден. Да хабят енергия за несъществени теми.

Не изхабява ли много и личната ангажираност?

Няма как. Тук, ако искаш да свършиш работа, трябва да ти пука, сърцето ти трябва да е докоснато. Освен че съм напълно отдадена на всеки отделен случай, с който се захващам, същото важи и за екипа ми. Те са отпреди мен тук в по-голямата си част. Отстрани може да изглежда лесно да работиш в приемната на омбудсмана, но де факто винаги е битка. Да се бориш за всеки, който е потърсил помощ и защита. И то не само когато става дума за законодателни промени, както в случая с частните съдебни изпълнители. Битката там е наистина батална, защото става въпрос за много пари.

Права ли съм да смятам, че от червен, символ на любов, но и на война, цветът на вашата аура се промени на розов, символ на обновление и надежда?

Доста хора ми казват, че сега имам по-меко, по-топло, по-женствено излъчване. Склонна съм да вярвам, че е така. Имам своето обяснение – като омбудсман приемам много повече добра енергия, срещам добронамерени и позитивни хора и те са в пъти повече, отколкото в битието ми на депутат. Съвсем нормално е да отвръщам със същото, дори и без да го осъзнавам, защото силата на обичта, на доброто, е по-силна от всички демони, които всеки от нас носи в себе си.

От какво се пазите?

За кога и за какво да се пазя? Хвърлям се на 100 процента във всичко. Огромна отговорност е, когато хората ти вярват и разчитат на теб. Непрекъснато чувам: тя се е заела, тя ще го направи. Нямам път за отстъпление. Оня ден се срещнах с една много интелигентна жена. С нейния казус се занимавах миналата година, ставаше въпрос за топлофикация. Опитах всичко – вече не се сещам какво бих могла да направя още. Писах жалби до Конституционния, до Върховния касационен съд, правих отворена приемна, събирах форум, ходих и в министерства, и в КЕВР, и в парламентарната комисия, в столичен общински съвет, давах ги на прокурор... Тя ме попита – ама как ще се откажете? И ми даде пример с авторката на „Хари Потър“, която е пращала ръкописа на 12 издателства, преди да го приемат и да го отпечатат.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР