Мая Манолова - остро с бутонките

Противоречива е най-мекото определение за личността Мая Манолова, но не може да й се отрече, че е несломима биткаджийка, независимо дали става въпрос за обществена кауза или за заболяване като рака на гърдата

Ваня Шекерова 11 December 2017

Снимка: Светослав Караджов

Няма видима несправедливост в живота ни напоследък, на която омбудсманът на републиката Мая Манолова да не реагира. При това остро, влизайки с бутонките, ако използваме футболния жаргон. В тази си роля ексдепутатката драстично промени рейтинга си в положителна посока. Смекчи и излъчването си, макар да запази острия тон на изказванията си, просто го използва в подкрепа на наистина справедливи каузи – моята, твоята, нашата защитеност от властта и произвола. И ако преди избирането й за омбудсман имаше доста скептици, че и откровени противници на идеята, сега едва ли у някого има съмнение, че тя е най-точният човек за длъжността. Всъщност, като пиша това, изразявам собственото си субективно мнение. И отивайки на срещата с нея, минавам през Женския пазар и признавам си – купувам от бабите китка. За Мая. Ако преди две години някой ми беше казал, че ще купя на Мая Манолова цветя, щях да го наплюя. Ето че го направих.

Споделям с омбудсмана, че съм последовател на групата във фейсбук „Купи от бабата“ и не искам ресто – един дребен, но добър жест към възрастните хора със смешно или по-скоро обидно ниските пенсии. А Мая казва, че отдавна го прави, без дори да знае за тази инициатива. Както умее, веднага влиза в темата – с бутонките.

Сега аз не се опитвам да съм обективна. Изначално съм на страната на хората. С тяхната гледна точка.
Всъщност още като започнах като омбудсман, една от първите ми кампании беше насочена именно към възрастните хора. Кампанията „Великден за всеки“. Не смятам, че с ваучери за великденската трапеза ще им реша проблемите, но жестът, когато е от сърце, е фокусиране на вниманието на обществото върху тях. В момента има всякакви благотворителни кампании, насочени към децата, спорта, изкуството, болести, но за възрастните като че ли е по-удобно да не говорим. А те имат най-голяма нужда и отношението към тях най-точно ни характеризира като общество. Аз например от снощи се каня да се обадя на майка ми и още не съм го направила. Имам грях към нея...

Като така и така заговорихте за родителите си, кажете ми те повлияха ли ви при избора на професия. Вие не сте само юрист, а и историк, и икономист, явно е имало лутане...

Правото беше първата ми любов. Сентенцията е: изкуство за доброто и справедливостта. Но това наистина е професията, която дава справедливост и свобода и независимост. Винаги съм виждала себе си като човек, който ще защитава слабите. Така че първо кандидатствах право, но после реших да уча история. Историята има претенция през миналото да обясни бъдещето. Тя ми даде знания, но не и професия. После в началото на 90-те бяха актуални икономическите специалности и тъй като винаги съм била много добра с математиката, не беше проблем да вляза в УНСС. А в крайна сметка завърших и право. Понякога човек стига до истинските неща не по най-прекия път.

Как се проявяваха независимият ви дух и поривът ви към справедливост в училище?

Винаги съм защитавала по-слабите, уязвимите и безпомощните. Винаги съм била и отличничката на класа и после на курса... Но никога не съм си мълчала. На една родителска среща директорът беше казал за мен по повод на това, че по моя инициатива бяхме избягали целият клас, за да защитим едно момиче, на което бяха поставили несправедливо ниска оценка по география: „Много е умна, но е зъбата.“ Чувала съм това много пъти и по-късно. Но аз си харесвам тая зъбатост и мисля, че когато е за правилни неща...

Отнасяли ли са се някога несправедливо към самата вас?

Всеки човек има моменти, в които се е чувствал недооценен, особено ако е амбициозен. В същото време си давам сметка, че няма от какво да се оплаквам.  Ето, например, когато имаше протестиращи тук пред сградата, не беше приятно. Но проявих разбиране, защото те ме възприемаха като силно оцветена партийна фигура, защитаваща каузи, които те не споделят. Нямаше как да повярват, че ще бъда наистина адвокат на народа. През последните месеци обаче знакови лица, включително тези, които бяха отсреща, ми се извиняват за това.

И аз не бях сред вашите симпатизанти. Може би защото в парламента бяхте носител и на лошия имидж на институцията... И цялата ви енергия беше впрегната в подкрепа на идеи, които не са моите. Сега обаче ви усещам на своя страна.

Благодаря! Всъщност това се опитвам да показвам на хората всеки ден. И ако вие се справяте сама и моята подкрепа не ви е толкова важна, има хора, които наистина разчитат, че каквото съм хванала, ще го докарам докрай и че има една институция изцяло зад тях. Сега аз не се опитвам да съм обективна. Изначално съм на страната на хората. С тяхната гледна точка.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР