Мая Манолова - остро с бутонките

Противоречива е най-мекото определение за личността Мая Манолова, но не може да й се отрече, че е несломима биткаджийка, независимо дали става въпрос за обществена кауза или за заболяване като рака на гърдата

Ваня Шекерова 11 декември 2017

Снимка: Светослав Караджов

 

Как така вас единствена не ви беше страх да излезете пред протестиращите пред парламента срещу правителството на Орешарски?

Дъщеря ми я беше страх, мен не. Щом съм депутат, нали трябва да говоря с хората? Не мога да се крия от избирателите. А и тогава на площада имаше и полиция, беше пълно с журналисти. Един домат, явно предназначен за мен, съсипа ризата на Сашо Диков.

Казахте, че сте играла шах и сте тренирала лека атлетика. Това означава ли, че не сте екипен играч по природа?

А, играла съм и хандбал, и художествена гимнастика, все пак съм от Кюстендил, нали, нямаше как да мина без нея. Не съм индивидуалист, винаги съм била част от екип.

Но ако сте част от отбор, трябва да сте голмайстор, така ли?

Старая се, но не винаги ми се получава. А ако говорим за спортовете, то тези, които споменах, бяха на разположение в кварталното училище. Ходех и на есперанто, и на хор, и на икебана. Записвах се на всичко, баща ми тичаше след мен да ме отписва.

Какво получихте от родителите си?

Те са почтени и работливи хора. Майка ми е медицински работник, много състрадателен и отзивчив човек. Тя ми е пример за това, че човек винаги трябва да се опитва да помага, да не e безразличeн към чуждата болка. А иначе ме възпитаваха като всички деца по онова време - че образованието е ценност, че трудът е ценност, че ако искаш да успееш, трябва да положиш усилия. Сега се промени гледната точка на поколението. Младите вече си мислят, че щом поискат нещо, могат да се протегнат и да го вземат. Не е необходимо да се трудят, да учат, а с лакти могат да напредват. По-лесно е да биеш два шамара на журналист или на лекар, отколкото да се потрудиш и да се развиваш.

Майка ви ли ви беше учител по женственост?

Да. Тя и сега не излиза на улицата без червило. Носи си новите дрехи задължително, доколкото ги има. Но от образа на мъжкото момиче ме извади съпругът ми Ангел Найденов. Нали бях мъжкото момиче, острието на БСП. А той ми обясни, че това е абсурд. Вбесяваше го влизането ми в мъжки обувки. Мисля, че никога не съм го правила, но понякога проявата на характер така се четеше. Наистина няма нужда, можеш да си най-добрата, макар и жена.

Защо толкова дълго отлагахте сватбата си?

На петата година след годежа все пак се оженихме. Първо имаше избори, той беше министър, аз пишех изборен кодекс, после се борех с рака, след това дъщеря ми трябваше да се омъжи, неговата да роди... На 2 октомври имаме годишнина от сватбата. Опитаха се да ми намерят работа тогава, но аз казах – имайте малко уважение все пак...

На какво още ви научи съпругът ви?

Да слушам неговата музика. Вкъщи непрекъснато звучи техно и хаус, което някои от нашите приятели намират за странно. Ангел ме върна и към спорта, той спортува непрекъснато. На стари години ме качи на ски и сега карам прилично, но с тениса не ми се получи. Опитва се и да ме подреди, все пак е завършил военноморското училище, но по-скоро аз вкарах в живота му доза хаос.

С какво трябваше да свикне той?

Че по-важно от това вечерята да започне навреме, е да има атмосфера и настроение. Все още не мога да се преборя със страстта му да подрежда и да изхвърля папките ми с мои документи, наброски, неща, които съм си работила. Неговият принцип е, че ако не ги потърся една седмица, значи са за изхвърляне. А темите, по които работя, не са днес се появило и изчезнало, понякога минават 7-8 месеца преди да излязат отново на дневен ред, трябва ли да ги почвам отначало?

Четох, че според учени от Масачузетския университет, хората, които са много разпилени, псуват, лягат и стават късно, имат висок коефициент на интелигентност.

О, как не мога да си легна рано, а ми се налага да ставам всяка сутрин в пет и трийсет! Но пък в събота и неделя мога да спя до обяд, докато не дойде Ангел и не каже: „Хайде, проспа деня“. Според него, мързеливите хора са интелигентни, пък аз нали съм от тези залудо работи, залудо не стой...

Каква ще е Мая Манолова след десет години?

Труден въпрос. Обикновено гледам в кратка перспектива. Имам прекалено много неща, с които съм се захванала. Дългосрочното планиране не е силната ми страна. В момента правя най-доброто, което мога, и не мисля за по-нататък. Така съм от детската градина – справедливите каузи започват от куклите и играчките и минават през целия живот. Преди малко се срещнах с Игнат Канев, който на 92 продължава да инвестира в земи и строителство, печалбата от което ще дойде сигурно след 20 години. Плановете му са за следващите 20-30 години да го прави. Казва: който иска, да умира, аз имам още работа да върша.

Като омбудсман какво можете да направите за българите в чужбина?

Много са ни важни и трябва да полагаме грижи да не прекъсва връзката ни с тях. Едва ли всички ще се върнат, но е важно децата им да знаят български, да бъдат с българско самосъзнание. Светът вече е отворен и хората живеят и работят където е най-добре за тях. Но държавата трябва да е зад тях. Затова настоявах за повече пари за неделните училища в чужбина. Настоявам да се въведе електронно гласуване, за да им е по-лесно да гласуват. Но в момента всички партии бягат от това да дадат глас на българите в чужбина, защото те не могат да бъдат манипулирани. Те не са зависими. Не можеш да ги купиш с 20 евро. И ще гласуват непредвидимо за това, с което свързват просперитета на България. Политиците обичат да контролират нещата, а тях не могат.

Дъщеря ви е завършила в Германия, с какво се занимава?

И тя като мен има различни образования. Завърши в Германия социология. Понеже не си намери работа, завърши тук икономика в Техническия университет, немска магистратура. Между другото, завърши и право. Работеше първо в частна фирма, после в социалното министерство. В момента има бебе и вероятно тепърва трябва да реши какво ще прави.

А, значи имаме новина – Мая Манолова е баба!

Няколко пъти се опитвах да обяснявам, че имам внук, и ми отвръщаха: защо не кажеш направо, че си баба? И прибавяха от куртоазия „млада баба“. Млада, ама баба! На годините на дъщеря ми аз вече имах десетгодишно дете.

Как презареждате батериите си?

Ходя на църква. Всеки ден това ми е безценен половин час. Готова съм да отложа всичко друго, това ми е най-важното, което ме държи. Не е от вчера. Винаги съм имала път към храма. На село като дете ходех тайно в черквата в Сапарево, тогава беше квартал на Сапарева баня, откъдето е майка ми. Нещо ме теглеше натам. Сега като отидох, отдавна нямаме къща там, усетих на какво уникално място е построена тази черква – като излезеш от нея, дъхът ти спира. Няма такава красота! Другото свято място за мен е Рилският манастир. Израснала съм по поляните на Рила... Няма как да си роден някъде там и да не си обсебен.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР