Теодора Духовникова: Господ не е магазинер

Актрисата е носителка на награда „Златна роза“ 2017 за най-добра женска роля и лице на кампанията на EVA за борба с рака на гърдата

Адриана Попова 11 октомври 2017

Снимка: Васил Германов

 

Мъжът ти как успява да те държи на земята?

Без никакво усилие. По Бога е леко. Понякога ми се подиграва. Понякога подхожда със супервнимание, друг път с пълен игнор и забележка – айде малко се стегни.

Казваш – по Бога е леко. Ти продължаваш ли по пътя на вярата?

Това не е нещо за две минути или за месец, аз си вярвам. Все по-уверена съм. Двайсет и първи век е най-хубавото време да вярваш в Бог, защото сега, след като се успокоихме, че земята е кръгла, че ако детето ти има обрив, най-вероятно не е обладано от демони, ами става дума за шарка, сега, когато ги има всичките прекрасни науки – физика, химия, биология, астрология, които ни обясниха материята и законите на материалния свят, ей сега вече може да си отдъхнем и да се занимаем с по-важните неща! Като например кой съм аз, какво е това вътре в мен, защо съм тук, какво следва после и какво мога да променя. Уважавам избора и на хората, които не вярват, въпреки че, честно казано, доводите на атеистите ми се струват доста инфантилни. Но аз не си пляскам надменно вярата на масата. Грозно е.

Моника Белучи казва, че сега е и най-хубавото време да си жена.

Абсолютно съм убедена. Въпреки че съм си мечтала да съм млада през 80-те, но не в комунистическа страна. Мисля, че 80-те са били най-щастливото време на човечеството. Виж музиката, хубавите филми, големите режисьори още са живи, има някаква доброта в отношенията, няма напрежение. Няма 10 000 думи за новите полове.

Какво за новите полове?

Много ме ядосва това.

Бъди некоректна, хайде.

Не понасям политическата коректност. Тя е някакъв адски мутант на „първите седем години“, когато ни учеха да си възпитан и да не обиждаш хората в тяхно присъствие. А това с новите полове – нямам думи. Аз не съм хомофоб, но не може да се насилва така езикът. В природата има два пола, мъжки и женски. Има мъже, които се влюбват в жени, и мъже, които се влюбват в мъже. Жени, които се влюбват в мъже, и жени, които се влюбват в жени. Но не може да насилваш цяло едно общество да се обръща официално към теб с някаква нова дума, понеже, разбираш ли, се чувстваш даже още по-различен. Ми понеси различността си, без да побъркваш останалите.

Във „Вездесъщият“ имаш по-особена роля. Как се справи с това?

Пак казвам, с хомосексуализма нямам проблем. Може би защото средата, в която живея, е такава. Може би защото някои от хората, на които най-много се възхищавам в живота си, са с хомосексуална ориентация. Фройд казва, че единственото извратено нещо е да не правиш секс. Вече с кого е въпрос на вкус и предпочитания. Така че за любовните отношения на героинята ми Ана с друга жена нямах никакъв проблем. Много красива любовна сцена имаме. Но всеки има право да пуска завеси пред съкровените си тайни. Защото „дори само една истина в повече може да те убие“ – много ми харесва как го е написал Матей в сценария на „Вездесъщият“.

Да разбирам, че в твоите семейни отношения пазиш неприкосновеността на личните тайни. Не казваш – кажи, кажи, кажи.

Със Стефан сме интелигентни хора, емоционално интелигентни, нямам предвид христоматии някакви. Усещаме се. И когато видиш, че някой не е тук, не го ръчкай, не го тормози, докато не реши сам да каже за какво става дума.

Защото някои хора много държат всичко да се знае, всичко да се казва.

Нямам комплекси, като общувам със Стефан, ако ми е важно да знам нещо, започвам – моля те, кажи, моля те. Ако не ми го кажеш сега, ще умра. Но той си преценява. И понякога сме си казвали неща, които не са били приятни. Приятните обаче са повече и затова сме заедно 17 години вече. Викам му – Стефане, животът ми мина с теб, дадох ти младостта си, красотата си ти дадох (искрено се забавлява, докато го казва – б.а.). И той – е, на кого да ги дадеш?

Мислиш ли, че просто имаш късмет в любовта?

Абсолютно съм осъзнала, че съм щастлива. Той и Стефан казва – осъзнаваш ли колко сме щастливи. Да, чак ме е страх да си го мисля. И много често благодаря на Господ. Вечер, когато се моля. Много рядко в молитвите си искам нещо практично, не може – искам това, искам онова, Господ не е магазинерът на света, за земните работи си си ти, сам трябва да си ги свършиш. Но винаги, когато почвам да се моля, много, много пъти казвам благодаря.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР