Теодора Духовникова: Господ не е магазинер

Актрисата е носителка на награда „Златна роза“ 2017 за най-добра женска роля и лице на кампанията на EVA за борба с рака на гърдата

Адриана Попова 11 октомври 2017

Снимка: Васил Германов

 

Не си ли имала и нещастни любови, тежки раздели, разочарования?

Не. Любовите ми са били щастливи. Но в момента ми е трудно да говоря за връзките си преди. Наскоро загубих човек, ужасно важен в живота ми! Най-красивата ми, най-чиста, най-първа любов. Тази смърт ме подкоси. Още не мога да я приема. Толкова смърти преживях, тази не мога. Тази и смъртта на дядо. Беше красив, винаги на ръба, ужасно умен, мрачен. Толкова млад. Катастрофира с мотор. Като мисля за него и това, че го няма, изпитвам клаустрофобия, сякаш светът е станал много малък и ме задушава. Ако не беше семейството ми, щях да полудея. Това беше най-тежкият 15 септември в живота ми. Ема – в първи клас, а погребението му следобед... Тогава децата ми реагираха изключително. Бояна, голямата, каза – когато искаш, мамо, можем да си поговорим за това. Понеже ние двете с нея много си говорим. Малката легна до мене и ме галеше по главата. Така, както правя аз, докато тя заспива. А Стефан беше просто… Излязохме на балкона и той каза – толкова съм благодарен на този мъж, защото заради хубавата любов, която сте имали, си станала човекът, който един ден аз ще видя и в когото ще се влюбя. Никога няма да забравя този разговор. Та имам голям късмет с мъжете в живота си. Повече, отколкото с жените.

Фрида Кало казва, че една жена трябва да бъде с мъже, които я възвисяват.

Аз съм имала няколко връзки в живота си, които не са били просто секс. Дълги връзки. И с всичките тези мъже поддържам отношения. Чуваме си се. Който и от тях да ме помоли – ела, ще копаме труп, ставам, отивам и ще копаме. Както съм сигурна, че и те ще го направят за мен. И Стефан поддържа връзка с жените в живота си преди мен. Ние двамата сме заедно с целите си животи, с всички хора в тях. Сигурно зависи и как се разделяш с някого, но понеже никой от нас не се е разделял с лошо...

Което не ми е много ясно как става. Обичаш някого, в един момент се разделяте и сте окей. Не те ли е боляло от това да осъзнаеш, че си бил близък с някого, а вече не си?

Просто чувствате, че ти искаш едно, аз – друго. Какво да те боли? Чувстваш, че вече не сте си близки. Нямам потребност да ти звънна, не ми е приятно да се прибирам при теб.

Децата не ревнуват ли, че е имало мъж преди баща им, когото си обичала? И жена преди майка им...

И аз обичах майка ми да ми разказва за живота си преди татко. Как смехът й е кънтял над целия квартал в Ямбол и хората казвали – Нели се смее. Приличала е на Джина Лолобриджида като млада. Дядо ми е бил много строг, тя е излизала с дълга пола и като завиела зад ъгъла, вдигала полата и я тропосвала. Така и на децата ни им е много интересно да им разказваме какви сме били преди. Знаят за Наната, защото Стефан е бил женен за нея преди мен. Като се роди Бояна, Наната й подари много красиво синьо кръстче. Великолепието е в целия живот. Децата знаят, че светът не започва от раждането им, нито когато мама е срещнала татко. Знаеш ли, усещам как ние четиримата сме си създали нещо, което сме си го заслужили. Не сме просто мама, татко и двете деца, а сме четирима. Каре карти. Всеки е важен, всеки е силен.

Как се чувстваш сега, на този етап от живота?

Беше много хубаво, когато бях дете. Началото на пубертета ми беше мрачно. Само тогава не бях много щастлива, не исках да ставам жена, да имам гърди, потисках се от това. После изведнъж животът отново много ми хареса. Някаква страшна младост. Диско, партита, викам си – това е най-хубавото. На 30-ия си рожден ден за първи път си казах – остарях, ау! 30, това звучи като леличка. И после никога не съм си го помисляла. Ето сега, на 38-39 ми е толкова хубаво. Ще видя след една-две години как са 40-те. Дано и те да са ми интересни. А и времето, в което живеем, много щади жените. Нямаш никакви оправдания да изглеждаш зле, освен ако не искаш. Виж едно време как са изглеждали хората на 40, те тогава са умирали.

В Римската империя жените са живеели средно 28 години.

А ето, приятелките ми на 38-39 години имат бебета. Аз така си бях планирала, когато бях на 18: към 35 ще мисля за сериозна връзка, към 39 – за дете. Нали, разкажи на Господ плановете си да ти се посмее... И хоп, Стефан се появява след две години и всичко се променя...

Да бъдеш жив е по-важно от това да бъдеш красив.
И ти му даде младостта и красотата си.

Като всяка двойка и ние сме на периоди. На близост, на отдалечаване. Но напоследък сме в страхотен период, даже децата са притеснени защо не се караме. Децата ми са толкова готини и спокойни, защото живеят в доста хубаво семейство, весело, бохемско, и съм им казвала, че да се скараш с някого е нормално и не значи, че не го обичаш. Както и че всеки път, когато почувстваш, че го обичаш, трябва да го казваш.

Не е ли лигаво това – обичам те, обичам те?

Ако ти идва отвътре, не е. Вкъщи редовно се чува от другата стая (провиква се с фалцет) – обичам те. И ааз! Или се седим и так – есемес: обичам те. Сега ще ти покажа да видиш колко пъти си го пишем без никаква причина. С децата и със Стефан.

Не си ли писала и – мразя те?

Писала съм и такива – не мога да те гледам, искам да те няма, как се прецаках с теб. Като се ядосам, мога да съм много рязка. Знам да кажа ужасни неща, от които да те заболи. Но това е животът, той не е захаросан. Затова е хубав, защото в него има всичко. Със Стефан имаме брутални кореспонденции. И после, след 10 дена или колкото продължи периодът, идва другото. Двамата живеем ужасно интензивно и интересно. Децата вече са големи. Много ми е интересно да говоря с тях не защото са ми деца, а защото са много интересни хора. Сега често пътуваме.

Не си ли имала комплекс за пътуванията ти със Стефан след катастрофата? И понякога не си ли го обвинявала? (На връщане от морето преди 10 години Стефан катастрофира с колата им, докато Теди си почива след постановка на задната седалка. Била е буквално между смъртта и живота и големият белег на гърба й е спомен за случилото се. – б.а.)

Никога. И никога не съм обвинявала Стефан за нещо, което се е случвало в живота ми. Предполагам, и той мен. Има неща за случване и уроци за научаване. Ей сега да умра, сърцето ми е чисто. Какво значи да обвиняваш?

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР