Според легендата крал Артур, митичният крал на Англия, не е умрял, а се е преобразил в черен гарван и когато родината му изпадне в тежък период, той ще се върне и отново ще я поведе към славата. Дали „Брекзит” не е преценен като достатъчно тежък за Великобритания, че Холивуд да е решил да се възползва от него и да повика духа на Краля?

„Крал Артур: Легенда за меча” те печели веднага, на секундата, с хореографията на монтажа си. Гледайте филма и ще разберете, че такова понятие „хореография на монтажа” наистина съществува. Още първият монтажен отрязък, в който за около 5-7 минути ти разказват първите 20 години от живота на крал Артур чрез поредица от виртуозно слети един с друг кадри, ти отрязва главата от възхищение, ако ме разбирате. Дори само заради тези 5 или 7 минути ще отида отново да гледам филма.

Крал Артур, неговият град-крепост Камелот, Кръглата маса с 12-те рицари, които управляват държавата, вълшебният меч на могъществото и властта Ескалибур, магьосникът мъдрец Мерлин, безстрашният рицар Ланселот и кралицата Гуиневир, която – естествено, като всяка жена! - трябва да избира между двама мъже и накрая става монахиня.... (Не сте ли забелязали, че дори в древните епоси мъжете извършват всякакви геройства и чудеса, а за жените остават обичайните сюжетни линии в стил „Сексът и градът”?)... Тази безсмъртна легенда сякаш никога няма да ни омръзне. Разказвана и преразказвана стотици пъти в различни книги, филми, театрални постановки и какво ли не още сега тя попада в ръцете на Гай Ричи и той е направил от нея това, което винаги прави – свой филм. И хем си е чисто негов този филм, хем е направен с огромен респект към древния сюжет.

Действието обхваща живота на младия Артур (Чарли Хънам) до възкачването му на престола и затова кралица Гуиневир все още не се е появила. Тоест този толкова секси Чарли Хънам (не бих го написала, ако не го мисля, понеже „секси” е едно изключително девалвирало определение и за да го спасим е добре да го употребяваме само, когато е най-належащо) не се занимава с никакви любовни отношения по време на целия филм. Основното, което прави той е да осъществява връзка с вълшебния меч Ескалибур, да се научи да контролира силата, която той му носи и да приеме съдбата си да бъде крал. А после да извоюва кралството си като победи чудовищния си чичо Вортингер (Джуд Лоу). И очакваме продължение, разбира се.

„Крал Артур: Легенда за меча” е абсолютно завладяващ епос, а Гай Ричи е успял да улови най-летливото – аромата на легендата. При това без да изневерява на собствения си стил, на трескавия пулс на своето кино, на британската си ироничност. И хем гледаш сякаш един гигантски клип, хем усещаш как някъде отдолу, под този задъхан монтажен ритъм се лее древното предание. Разказът върви някак „на две скорости” (и без това този термин е актуален днес) и за мен това е най-фантастичното постижение на Ричи в филма.

Ако еволюцията на специалните ефекти в киното е тема, която ви вълнува, имате какво да видите в „Крал Артур...”. Всъщност не става въпрос за еволюцията на самите ефекти, а на тяхното използване. До този момент в повечето мащабни епоси с митични чудовища и т.н. самите чудовища са били винаги изключително дразнещи с конкретността си и доста бутафорни при това, защото обикновено комбинират елементи от познати нам зверове – някакви компилации от глигани, тигри и крокодили например или нещо подобно. Тази конкретност винаги е унищожавала поне лично за мен атмосферата на приказката. В случая обаче Гай Ричи и хората му решават този въпрос по най-интелигентния начин като ти дават усещането за чудовище, възползвайки се от ефекта на 3D-изображението, но не и самото чудовище. Гигантско крило, което минава току пред лицето ти, крясък, хищни нокти, змийска глава... Много детайли, монтирани така, че наистина кръвта ти замръзва от невижданото чудовище, с което се бие Артур, но което ти така и не можеш да видиш цялостно. Ключът в случая е в думата „невиждано”. Ричи с изключителната си интелигентност се е възползвал от една от най-важните характеристики на мита, а именно – той се е предавал от уста на уста и фантазията на всеки слушател си го е допълвала по свой начин, така че няма нужда ти да натрапваш на зрителите собствената си визия за чудовище.

През 2015 г. Чарли Хънам бе обявен за Най-секси актьор на годината от сп. People, но факт е, че в нито една от полуголите си фотосесии за различни списания той не е толкова секси и готин, колкото е тук, в ролята на Артур. Неговият Артур е далеч от монументалния митологичен герой, а прилича по-скоро на шекспировия Хамлет например и то онзи Хамлет, който Кенет Брана изигра в собствения си филм отпреди двайсетина години. Само че в Артур на Хънам и Ричи, разбира се, има много повече екшън.

Джуд Лоу като сключилия сделка с дявола Вортингер е точно толкова добър, колкото се очаква от него, но едно от актьорските открития на филма без съмнение е 30-годишната Астрид Берже-Фрисби в ролята на Магьосницата. С мистичното си лице и някак близкоразположените си очи тя е абсолютна загадка, много далеч от баналната елфическа красота, която обикновено се приписва на магьосниците в подобни саги. И това, че никога не се усмихва, също е много важна част от ролята й.

Забележителен филм във всяко едно отношение. Гледайте непременно! Забравих и още нещо - саундтракът, саундтракът, саундтракът!

КРАЛ АРТУР В КИНОТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ:

Актьори като Хелън Мирън, Антъни Хопкинс и Питър О’Туул наричат Найджъл Тери, изпълнил ролята на крал Артур в класиката „Ескалибур” (1981) на Джон Бурман, „актьор на актьорите”, при все че Тери така и не успява да се сдобие с тяхната световна известност. Костюмите в този филм са изумителни дори според съвремените стандарти!

Ирландецът Ричард Харис играе крал Артур във филма „Камелот” от 1968 г. Харис придоби световна слава малко преди смъртта си с ролята си на проф. Дъмбълдор, директор на училището за магии в поредицата за Хари Потър.

Клайв Оуен играе крал Артур в неособено успешния едноименен филм от 2004 г. под режисурата на Антоан Фукуа и в партньорство с Кийра Найтли в ролята на Гуиневир, жената на Артур, в която е влюбен и рицарят Ланселот.