Вечеря на свещи с Орлин Горанов

Един мъж винаги на мода

Ваня Шекерова 15 April 2014

Снимка: Светослав Караджов

 

Кого би искал да слушаш на живо?

Стиви Уондър, дано съм жив да го дочакам в България.

Върху какво работиш сега?

Дооформям един проект за самостоятелен концерт, който отдавна искам, но се чудех как да форматирам, защото през последните години съм се разпрострял в доста широк спектър. Няма какво да отчитам като юбилей, аз съм все още скандално млад, на акъл поне. Но искам през тази Година на Коня да си кажем някои истини за живота. Да започнем някак си на чисто. Това е година, която дава начало на много неща. Ще ми се да започнем отначало, да преразгледаме нещо у себе си.

И ти ще започнеш с изкуство...

Да, защото го заменихме с шоу бизнес или дори чист ерзац. Връщаме се от върха на един ренесанс, който имахме щастието да опознаем и изживеем, към гладиаторските битки, към низките страсти...   

Как поддържаш мозъка си буден?

С уиски. Е, той понякога и спи. Научен съм да мисля аналитично. Щастлив съм например, че дъщеря ми също не взема всичко навътре при първо четене. Винаги оглежда два пъти. Брои до пет преди да каже нещо. Аз не обичам да се извинявам, защото така признавам, че съм направил нещо преди да съм го помислил. Старая се да не избухвам, макар да съм по природа експанзивен, зодия Лъв. Ако го правя, винаги изливам гнева си върху най-неточния човек.

Сексът е даден на хората като средство да се обичат. Секс може да има в един разговор между двама.
А какво цениш най-много у жените по принцип?

Умението да показват, че са жени във всичките му нюанси. Еманципацията ви изигра лоша шега в това отношение.    

За какво харчиш, без да се замисляш?

По принцип не съм от тези, които харчат много, честно да си говорим. Слава Богу, тая звездната болест не я възприемам, не ми е позната.

Стигат ли ти парите?

Виж, на никого не стигат. Но при нас нещата са сбъркани генерално. Един приятел прави кастинг и първият въпрос, който задаваха явилите се, беше колко пари ще ми дадеш. Ама къде ти е сивито, човече, какъв опит имаш, какви доказани способности, какви препоръки? Имах разговор с един колега, който все писка, че му е малко заплащането. И му казах, добре, ще ти дам 5000 лева, но ще ми свириш като за 5000, можеш ли?

Ако не свириш като за 5000, ще ми дадеш 10 000. Не се съгласи. Моята философия е: ако искаш да поддържаш стандарт, напъни се. Ако не ти стигат парите, хвани втора, ако имаш сили – и трета работа. Дай си ясна сметка за това дали мечтите ти се покриват с възможностите ти да ги постигнеш.               

Казвал ли си някога за нещо „Не мога“?

За какво, да ми дадат 5 милиона ли? Налагало се е да отказвам проекти заради заетост... Иначе чак на такива провокации не съм попадал.

Даже не са ти предлагали да станеш депутат?

О, имах предложение да вляза в листата на политическа партия за парламентарни избори. Е на това отказах не поради заетост, а защото не мога да се занимавам с неща, които не са ми работа. За да се занимаваш с политика, въпреки че няма такава професия, трябва първо да откриеш у себе си призвание. После да имаш подходящ ценз – не само образователен, в Америка за да станеш сенатор, трябва да имаш бизнес с поне един милион печалба годишно.  

Не се ли изкушаваш да пробваш нещо радикално различно?

Да стана президент ли? Аз не се интересувам толкова активно от политика, както и от футбол, което е присъщо на българина. Повече от това да си погледне насраните гащи, да се погледне в огледалото и да види кой е. Какво може, къде отива, какво ще остави след себе си...    

Ти си бил вече президент всъщност, макар и наужким, във филма „Мисия Лондон“. Авантюра ли беше киното за теб и ще има ли още?

Не, тъй като 30 години и кусур се занимавам с телевизия, 23 години съм в театъра с 15 роли зад гърба си. Така че всичко, свързано със сцената, не е тайна за мен. Може би трябва да опитам нещо в цирка, дресура някаква... за да ми е трудно, лъвове например. А съм щастлив, че участвах в „Мисия Лондон“, макар и в ролята на президент под чехъл. Този филм повлече крак за съвременното българско кино.

Казват, че по-дълго живеят хората, които имат хоби или колекция. Ти имаш ли?

Аз колекционирам хора и спомени.  

И кой е най-ценният ти експонат?

Ааа, скъпичко ще ти се върже този въпрос! Ами все още имам хора, с които поддържам отношения – повече от 30 години, не ги наричам приятели, много внимавам в използването на тази дума. Колекцията включва и малко от специалната порода приятели, на които мога да разчитам така както на себе си и обратното. Не е нужно да се чуваме всеки ден, и един път в годината е достатъчно.

А със спомените как стои въпросът?

Всеки следващ е по-хубав от предишния. Сещам се за раждането на Жаката, продължението на мен и на майка й – най-дългите шест часа в живота ми пред родилното и най-щастливата мисъл в главата ми: аз станах баща! Отпразнувах го незабравимо, всичко правих – пях, скачах, дивях, но не можах да се напия.

Ти и днес си дошъл с колата, не че искам да се напием, но поне се надявам да ти остане спомен за колекцията. Няма ли да хапнем нещо за десерт?

Няма място. Иначе не съм въздържател и от сладко. Любимият ми десерт е нуга халва.

И аз няма да взема десерт... Затова те моля да ми изброиш три причини, заради които да бъда усмихната днес!

Изгря слънцето тази сутрин. Защо нямаме очи да виждаме хубавото? Отвори си очите и ще го видиш! Предизвикай го, дори като се усмихнеш и кажеш добър ден на някой непознат. Една дума не иска нищо, а прави толкова много. Отдавна съм спрял да търся приятелите си, за да им стоваря своите проблеми.

Ресторант „Банкович“ е на ул. „Аксаков“ 11А в София, тел. 0884586650

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Елена
15 April 2014, 20:57

Много е готин, винаги съм го гаресвала:)
http://botanicus.bg/

ТВОЯТ КОМЕНТАР