Театърът на Азис
Лилия Илиева 09 August 2007
Нали знаеш, че най-важен е чарът? Кой готви най-добре в твоя живот - майка ти, баба ти или Гала?
Баба ми. Тя е уникална готвачка. Израснали сме с нейните манджи. Никой не е толкова добър, колкото тя. Всичките й дъщери готвят. Гала също се е научила от майка ми.
Коя ти беше любимата манджичка?
Попска яхния. Ох, като казах сега... (преглъща) с тези целите лукчета, много домати... много хубаво я прави! Всичко прави хубаво баба. Всичко!
Какво най-много обичаше, когато отидеш при нея?
Най-любимо ми беше да отида там, където си държи хляба, да отчупя крайче от топлия хляб, който всяка сутрин купуваха, и... така да си хапна.
Какви песни са ти пели като малък? Приспивали ли са те с песни?
Да. Майка ми - с „Нани, нани, на" И така ми викаше: „На-ни, на-ни, на-ни..." И накрая „Айде, нани! Нани бе!" Баба ми ме е приспивала с народни песни.
Освен баща ти има ли друг, който да се занимава с музика във вашето семейство?
На баща ми от семейството всички са музиканти. Чичовци, лели, вуйни - всички са танцьорки, певици, музиканти.
Представям си какви купони стават, като се съберете.
Не можеш!... Просто както се седи и се яде - някаква сериозна вечеря и изведнъж се чуе някаква музика... и ВСИЧКО СКАЧА ОТ МАСАТА И ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ! Както беше с Катето в Къщата на VIP Brother - ей така!
Имаше ли най-добри приятели или приятелки в училище и в Костинброд?
В Костинброд, да. Бяхме една групичка. Като изключвам Гала, защото тя беше вкъщи.
Къде си беше вкъщи?
У нас, в Костинброд.
Като си бил малък?...
Да! На 14 години се запознах с Гала и заживяхме заедно.
Така ли?
Запознахме се в една дискотека. Един-два пъти се видяхме и аз отидох у тях и питах дали мога да остана да спя. Живеехме на 2 км един от друг. Тя каза: „Разбира се. Има място. Има легла." И така останах. И не се прибрах.
А техните как го приеха?
Те знаеха, че аз съм много добър човек, да не се изтъквам сам. Но са почувствали, че съм готин. Другото, което е - Гала е страшно мил човек и има страшно много приятели. И за родителите й не е било чудно, че някакво приятелче остава да спи у тях.
След това тя дойде у вас?
След това тя дойде у нас. Аз отидох у тях. Тя е човекът, с когото съм говорил най-много. Тя е преживяла всичко с мен.
Твое ли е бебето?
... Аз не мога да кажа на кого е бебето!
Ако искаш, няма да записвам.
Не! Няма да ти кажа и на теб!
Добре де, то като се появи, няма ли да стане ясно?
Да. Ще се види, че бебето е наше.