О! Ти си била майка вече?

Ми да! Виждаш ли?!

На какъв език ще говорите на бебето - български, цигански или китайски?

Искам да знае и български, и ромски. Без китайски, защото няма как да го практикува.

На какво искаш да възпитаваш твоето момиченце?

Първо да е много добър човек. Не искам да бъде лоша и да знае какво е злоба. Искам да може да прощава, защото ние сме хора - всички грешим и трябва да можем да си прощаваме. Искам да бъде мила. Аз ще я възпитам на висок морал, защото моят неморал, това, което показвам на екрана, е роля. Вкъщи съм изключително сериозен човек, сълзлив дори, замислен. Тя ще вземе от мен най-хубавите ми качества.

Други по-женски неща ще я научиш ли да прави - като да носи дълги мигли?

Не, миглите не са за жени.

Защо? Миглите са нещо прекрасно.

Те променят окото, но са подходящи за артист на сцена. Аз в живота не нося мигли. Ще науча моята дъщеря на маниери, защото жената не е мигли. Жената е маниер, жената е финес. Жената е излъчване и внушава определени усещания. Жената си личи по начина, по който взема чашата с кафе, начинът, по който издиша даже. Женското се вижда в грацията, в нежността, в тихия жест, в това, да можеш да гледаш по детски.

А теб кой те е учил на маниери?

Ами майка ми е изключително женствена, изключително мила. Тя се движи като лебед. И съм го научил това от нея. Това се предава може би от майка на дъщеря. Както ти си ми казвала за твоята майка - за нейния маникюр и маниерът, с който е пушела. Аз съм сигурен, че си имала нейните маниери, когато си пушела.

Така е. Всички малко или повече копираме родителите си. Какво би искал твоята дъщеря да вземе от теб?

Искам да притежава усещането ми за хората, моята интуиция. Когато погледна човек... Една секунда очи в очи ми е достатъчна и го прочитам. Не знам как, но усещам хората вярно.

Това е наследство от баба ти може би?

Може би.

Тя такава ли е или само гледа на кафе?

Баба гледа на карти.

Значи е и много интуитивна.

Много познава, така твърдят хората. На мен никога не ми е гледала, защото ме е страх от това, което ще види, срам ме е. Може да види неща, които.. де да знам... не искам да вижда. Вуйна ми ми гледа на мен. От нея не се срамувам.

Какво ти каза за бебето?

Не ми е гледала скоро. Последния път, в който ми е поглеждала, не знаех, че ще имаме бебе.

А какво ти е казвала за бъдещето?

Сега... няма да споделям, защото може би не трябва.

Не искаш да ги урочасаш?

Не. По-скоро не искам да ги предизвиквам да се случат.

Лоши ли са или хубави?

Хубави са, но сега нямам нужда от тях.

Каза ми, че с Гала сте решили да не показвате Рая?

Не искаме. Нито тя, нито аз. На този етап. Много се показахме вече. То нищо не остана, което да си е само нашо.

Абе папараците има да си чупят краката около вас за това бебе! Какво ще й забраняваш на твоята дъщеря?

Нищо! Тя ще израсне в семейство, в което ще се знае кое е добро и кое - лошо.

А на теб забранявали ли са ти нещо?

Не, никога. Моето наказание като малък беше да излизам навън и да карам колело, защото стоях вкъщи непрекъснато при майка. И майка казваше: „Колелото! И вън!" Представяш ли си? Не те лъжа!

Ще забраняваш ли на момиченцето си да яде, за да е слабичко?

Не зная... Мисля, че не. Тя, като порасне, сама трябва да си изгради собствени хранителни навици. Обаче ще й казвам, че да си дебела, е Бич Божи! Ще й казвам колко е лошо да си дебел.