Носил ли си обувките на майка си?

Да. Тя имаше много хубави обувки, от Кореком. Уникални за времето си - едни черни лачени с розови цветя отстрани. О-о-о, Боже, ако знаеш какво беше!... (Гласът му изтънява.) Само чаках да излезне, качвах се на тях...

С токчета ли бяха?

С токчета! Взимах й роклите, полите. Винаги отварях деколтето - да си покажа раменете. И стоях пред огледалото и си водех едни монолози: "Не! Няма да правиш така!..." А един път докато спеше майка ми, й отрязах едно къдраво кичурче. Взех скоч, завих нейната коса с мойта и го сложих тук. (Посочва бретона си.) И се правех на Майкъл Джексън пред огледалото. Тогава той имаше масур отпред. А понеже по това време нямаше чисто черни слънчеви очила, взех едни мои с диоптър и ги оцветих с боички. Нищо не виждах, обаче се правех на модерен. Като малък бях късоглед и носех очила.

А пееше ли в хора?

Не, за жалост. По музика не гледаха сериозно на мен, когато ходех на училище. Още тогава имах един тембър, едно такова вибрато, което не одобряваха.

А ти къде си ходил на училище - в Костинборд?

Не, от първи до пети клас съм бил в 43-о СОУ "Христо Смирненски" в Банишора, в София.

А защо те свързват с Костинброд?

Много по-късно започнах да живея там - на около 15 години, защото майка ми купи къща.

Не си оттам, така ли?

Не, баба ми е оттам! И не знам защо всички ме наричат Костинбродската...

Славейка?

Да! Ужасно е! Аз съм от квартал Света Троица в София.

С момчета ли си играеше или с момичета в квартала?

О! Аз се мислех за момиче и за мен момчетата бяха лоши. Но всички момичета - от големи до малки ми бяха приятелки. Идваха пред блока, сядахме, пушехме... ядяхме семки.

На колко години беше, когато пушехте?

В първи клас. Ама майка ми ме хвана. И знаеш ли как ме залови? Направи й впечатление, че след като се прибера, веднага тичам да си мия зъбите... и взе да се съмнява: "Много често си миеш зъбите!" ... Преби ме от бой.

На какво си играехте?

На народна топка, на ръбче. А аз бях най-едрата в компанията и с най-силен удар. И на народна топка всички се изтрепваха от кой отбор да съм. И ме пускаха най-отпред. И ги джасах. Много яко.

Ти беше най-добрата?!

Да! Абсолютно! Аз не бях дебела като малка, но в отсрещния отбор имаше една дебелана - мъжкарана. И само исках да я целя. Ама много силно. Обаче тя хващаше топката и така ми го връщаше.

А на какво си играеше, преди да тръгнеш на училище?

Имах си кукли - различни, и ги влачех навсякъде. Даже имах една с биберон. Не знам откъде ми беше, защото тогава нямаше такива. Бях й направил къщичка в един грамофон с шкаф за плочите. Изнесох плочите и направих легло от кибрит и кутия от цигари... одеяло им шиех... Ей такива неща. Всички момчета ми се подиграваха и ми викаха „женчо". А когато ходех в Костинброд, играехме в двора на баба ми и на една поляна в близост до нейната къща. Правехме страшни бели. Возехме се на едно колело по трима, по четирима души кой където завари. Изчаквахме каруци да минат и се качвахме тайно отзад на каросерията на каруците и се возехме.